Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще
  • Новини

Почивай в мир, Виктор. Беше едва на 22, имаше такова светло бъдеще

Иван Димитров Пешев октомври 13, 2022
vtikraoraosr.jpg

Мотоциклетният пилот Виктор Стееман (Нидерландия, МТМ Кавазаки) почина на 22-годишна възраст след катастрофа в първото състезание на Гран при на Португалия от Световния шампионат в клас Суперспорт 300, съобщават организаторите.

Стееман бе част от масова катастрофа в завой номер 14 на пистата в Алгарве.

Той получи медицинска помощ на трасето и в лечебния център, след което бе откаран с хеликоптер в близкия град Фару, където почина от раните си.

„Случи се това, от което винаги сме се страхували като родители на мотоциклетен пилот. Въпреки неизмеримата ни тъга, искаме да ви съобщим, че със смъртта си нашият герой спаси други петима души, дарявайки органите си. Ще ни липсваш безкрайно много, Виктор!“, пишат от семейството на загиналия пилот.

Не изпускай тези оферти:

Стееман записа четири победи през сезона в Суперспорт 300 и имаше математически шанс да спечели титлата в Португалия.

Още скръбни вести:

На 96 г. почина актрисата Анджела Лансбъри, придобила световна популярност с главната роля (на писателката детектив Джесика Флечър) в сериала „Убийство по сценарий“. Това стана 5 дни, преди да навърши 97 г.

„Децата на Анджела Лансбъри с тъга съобщават, че майка им почина мирно в съня у дома си в Лос Анджелис, само пет дни преди 97-ия ѝ рожден ден“, се казва в изявление от роднините ѝ.

Лансбъри е през 1925 г. в Лондон в семейството на актриса и търговец. Кариерата ѝ продължава близо 8 десетилетия и включва над 100 роли във филми и на театралната сцена. Тя е една от последните звезди от т. нар. Златна ера на Холивуд.

На парти, през 1942 г., Анджела Лансбъри е забелязана от холивудски изпълнителен директор и получава първата си роля като прислужница във филма от 1944 г. „Газова светлина“.

Последвалата ѝ кариера я отвежда от Бродуей до Холивуд, със запомнящи се роли на големия и малкия екран, припомня БГНЕС.

Анджела Лансбъри също бе изключително успешна театрална актриса, спечелила пет награди Тони.

През 2014 година, Анджела Лансбъри бе удостоена с дама командор на Британската империя за своя принос в драматургията, благотворителността и филантропията.

Три пъти е номинирана за „Оскар“, а ролята в „Убийство по сценарий“ има 12 номинации за „Еми“ и четири награди „Златен глобус“. Кариерата ѝ продължава близо 8 десетилетия и включва над 100 роли във филми и на театралната сцена. Тя е една от последните звезди от т. нар. Златна ера на Холивуд.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вчера двама загинаха в Банишора, днес блок в Младост 4 е в пламъци! Драмата е тотална
Next: България ври и кипи, това е прекалено: Илия уби Фатиме в Благоевград

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.