Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина голям актьор от култов сериал
  • Новини

Почина голям актьор от култов сериал

Иван Димитров Пешев август 7, 2023
earhsfgdhgfhgfhf.png

На 83 години си отиде актьорът Марк Марголис, известен с ролите си в два от най-успешните сериали на съвремието – “В обувките на Сатаната” (Breaking Bad) и “Обадете се на Сол” (Better Call Saul). Той е починал в болница в Ню Йорк след кратко боледуване, съобщи пред Hollywood Reporter неговият син и главен изпълнителен директор на Knitting Factory Entertainment, Морган Марголис.

Холивудският ветеран получи номинация за “Еми” през 2012 г. за ролята на Хектор “Тио” Саламанка в Breaking Bad. Неговият персонаж, бивш агент на мексикански наркокартел, който общува с помощта на хотелска камбанка, прикрепена към инвалидната му количка, се превърна в един от любимците на феновете. “Беше невероятно създание!

Фактът, че нямаше реплики, не беше проблем за мен“, каза Марголис пред Time през 2013 г. за ролята. “Радвах се, че не трябва да уча реплики. Трябваше просто да летя до Ню Мексико и да не се мъча да помня каквото и да било.”

В “Обадете се на Сол” Марголис изигра по-млада версия на героя, който все още не е в инвалидната количка.

В киното Марголис често работеше с режисьора Дарън Аронофски и участва в общо шест негови филма, сред които “Кодът Пи”, “Реквием за една мечта”, “Черен лебед” и “Ной”. Аронофски отдаде чест на актьора в социалните медии, наричайки Марголис “приятел, ментор, истински нюйоркчанин и велик артист”. “Обичам те, Марк, и съм толкова благодарен за всичко, което допринесе за света”, добави режисьорът.

Гледали сме го още в “Белязаният” на Брайън де Палма, “Котън клъб” на Копола, комедията “Ейс Вентура: Зоодетектив”, “Аферата Томас Краун”, “Жертва на спасение”.

Въпреки че във филмите си Марголис често играеше злодеи и бе известен с това колко добре ги представя, в действителност колегите му го описват като приятен човек със страхотно чувство за хумор и самоирония.

Роден в еврейско семейство във Филаделфия през 1939 г., Марголис взема първия си урок по актьорско майсторство още на 14. По-късно учи в известното актьорско студио на Стела Адлер, като в продължение на години е и неин личен асистент.

“Първото ми впечатление от нея беше “Ако Господ е жена, това е тя – не крие той възхищението си в интервю десетилетия по-късно. – Всичко, което знам за актьорството, съм научил от Стела”.

Впоследствие прекарва една година и в школата на конкурента й – Лий Страсбърг. Всичко това обаче не пречи актьорската му кариера да е непостоянна и шест месеца след премиерата на “Белязаният” да се налага да да се препитава като брокер на недвижими имоти.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мистерия с двойното убийство в Лозен, разкриха нови подробности
Next: БГ музиканти предлагат на нарязаната Дебора да стане певица, имала талант

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.