Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина Делко Лесев
  • Новини

Почина Делко Лесев

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
dedgdfgfddfghfghgrgtr.png

След кратко боледуване ни напусна един от големите български атлети в овчарския скок – Делко Лесев.

Роден на 6 януари 1967 г. в село Паничери, още на 17 години Делко започва спортния си път в Сопот с волейбол. Едва 14-годишен той случайно е забелязан от Димо Коларов. Година по-късно Лесев е поет от младия Ангел Лафчиев.

На 17 години Делко се озовава в подстъпите на петия метър – 4.90 м на шампионата за старша възраст в Пловдив (14 юли 1984 г.). През 1985 Лесев демонстрира впечатляващ напредък.

Още на 30 юни в Стара Загора той преодолява 5.20 м. Пак там, две седмици по-късно Лесев е шампион за юноши старша възраст с 5.30 м. При опита си обаче на следващата височина (5.40) Делко контузва рамото си и травмата го възпрепятства да участва на европейското за младите в Котбус.

Първият си национален рекорд (за юноши) Делко Лесев поставя на 1 март 1986 г. в зала „Фестивална” – 5.25 м! На международния шампионат на вестник „Народна младеж” (31 май) Лесев се извисява над летвата, поставена на 5.55 м. И я преодолява успешно, обединявайки в свое притежание рекордите за юноши под 20 години и на открито, и в зала! На шампионата в София (05 юли) Делко потвърждава класата си с 5.45 м.

Първото световно първенство за юноши в Атина (16-20 юли) се оказва изключително успешно за Делко Лесев. Още в първия ден (16 юли) Лесев с лекота преодолява квалификацията (5.00 м).

Финалът е през втория състезателен ден – 17 юли. Четиринайсет състезатели започват борбата. Лесев се чувства превъзходно – 5.00, 5.20, 5.30, 5.40 м – все от първи опит! Руснакът Игор Потапович е колеблив – 5.20 м са преодолени едва от третия път. Обаче съветският състезател постепенно се овладява и преодолява 5.50 м (от втория път). Тракиецът също атакува тези 5.50 м – във втория си скок преминава летвата, но с китката на ръката неволно я събаря! Делко Лесев остава със сребърния медал. Минути преди Лесев да спечели среброто, неговият съотборник от „Тракия” Пд Васил Бакларов е завоювал световната титла на мятане диск.

Оптимистично започва олимпийската 1988-ма за Делко Лесев. Още на 6 февруари в Атина той поставя нов български рекорд в зала – 5.73 м. Уви, контузия след контузия Лишават Делко от участие на Олимпийските игри в Сеул. Но в личен план този период е щастлив за атлета. Той се оженва за скачачката Светлана Исаева (2.00 м) и на следващата година им се ражда син – Делко младши.

През зимата на 1990 г. Делко Лесев става шампион на Унгария в зала – на 18 февруари в Будапеща той спечелва първенството в зала с 5.50 м.

Лесев продължава да атакува рекорда на България. В зала „Фестивална” на 9-ти февруари 1992 г. той добавя 2 см към върховото си постижение – 5.75 м.

На европейското в зала в Генуа (март 1992) на загрявката Делко контузва китката си и прави три фаула на 5.40 м. През лятото отново травма в коляното го възпрепятства от покриването на норматива за Олимпийските игри в Барселона.

През 1993 г. Делко Лесев спечелва шампионските титли на България и в зала, и на открито. Две години по-късно пловдивчанинът допринася за българския отбор с първото си място на Европейската купа в Турку (Финландия).

Водач в родната ранглиста за 1993 (5.70 м), за 1994 (5.60) и за 1995 (5.40), Делко Лесев решава да приключи със спорта на 28 години – вероятно съвсем не напълно реализирал потенциала си.

След приключването с атлетиката Делко Лесев работи в системата на МВР, после се ориентира към собствен бизнес. Той редовно бе сред зрителите на стадиона, когато в Пловдив има състезания по лека атлетика.

Continue Reading

Previous: Виолета изхвърли Цвети от Игри на волята и през сълзи обяви: Извинявам се на предаването!
Next: Бойко Борисов потъна в скръб

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.