Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почина Делко Лесев
  • Новини

Почина Делко Лесев

Иван Димитров Пешев октомври 28, 2023
dedgdfgfddfghfghgrgtr.png

След кратко боледуване ни напусна един от големите български атлети в овчарския скок – Делко Лесев.

Роден на 6 януари 1967 г. в село Паничери, още на 17 години Делко започва спортния си път в Сопот с волейбол. Едва 14-годишен той случайно е забелязан от Димо Коларов. Година по-късно Лесев е поет от младия Ангел Лафчиев.

На 17 години Делко се озовава в подстъпите на петия метър – 4.90 м на шампионата за старша възраст в Пловдив (14 юли 1984 г.). През 1985 Лесев демонстрира впечатляващ напредък.

Още на 30 юни в Стара Загора той преодолява 5.20 м. Пак там, две седмици по-късно Лесев е шампион за юноши старша възраст с 5.30 м. При опита си обаче на следващата височина (5.40) Делко контузва рамото си и травмата го възпрепятства да участва на европейското за младите в Котбус.

Първият си национален рекорд (за юноши) Делко Лесев поставя на 1 март 1986 г. в зала „Фестивална” – 5.25 м! На международния шампионат на вестник „Народна младеж” (31 май) Лесев се извисява над летвата, поставена на 5.55 м. И я преодолява успешно, обединявайки в свое притежание рекордите за юноши под 20 години и на открито, и в зала! На шампионата в София (05 юли) Делко потвърждава класата си с 5.45 м.

Първото световно първенство за юноши в Атина (16-20 юли) се оказва изключително успешно за Делко Лесев. Още в първия ден (16 юли) Лесев с лекота преодолява квалификацията (5.00 м).

Финалът е през втория състезателен ден – 17 юли. Четиринайсет състезатели започват борбата. Лесев се чувства превъзходно – 5.00, 5.20, 5.30, 5.40 м – все от първи опит! Руснакът Игор Потапович е колеблив – 5.20 м са преодолени едва от третия път. Обаче съветският състезател постепенно се овладява и преодолява 5.50 м (от втория път). Тракиецът също атакува тези 5.50 м – във втория си скок преминава летвата, но с китката на ръката неволно я събаря! Делко Лесев остава със сребърния медал. Минути преди Лесев да спечели среброто, неговият съотборник от „Тракия” Пд Васил Бакларов е завоювал световната титла на мятане диск.

Оптимистично започва олимпийската 1988-ма за Делко Лесев. Още на 6 февруари в Атина той поставя нов български рекорд в зала – 5.73 м. Уви, контузия след контузия Лишават Делко от участие на Олимпийските игри в Сеул. Но в личен план този период е щастлив за атлета. Той се оженва за скачачката Светлана Исаева (2.00 м) и на следващата година им се ражда син – Делко младши.

През зимата на 1990 г. Делко Лесев става шампион на Унгария в зала – на 18 февруари в Будапеща той спечелва първенството в зала с 5.50 м.

Лесев продължава да атакува рекорда на България. В зала „Фестивална” на 9-ти февруари 1992 г. той добавя 2 см към върховото си постижение – 5.75 м.

На европейското в зала в Генуа (март 1992) на загрявката Делко контузва китката си и прави три фаула на 5.40 м. През лятото отново травма в коляното го възпрепятства от покриването на норматива за Олимпийските игри в Барселона.

През 1993 г. Делко Лесев спечелва шампионските титли на България и в зала, и на открито. Две години по-късно пловдивчанинът допринася за българския отбор с първото си място на Европейската купа в Турку (Финландия).

Водач в родната ранглиста за 1993 (5.70 м), за 1994 (5.60) и за 1995 (5.40), Делко Лесев решава да приключи със спорта на 28 години – вероятно съвсем не напълно реализирал потенциала си.

След приключването с атлетиката Делко Лесев работи в системата на МВР, после се ориентира към собствен бизнес. Той редовно бе сред зрителите на стадиона, когато в Пловдив има състезания по лека атлетика.

Continue Reading

Previous: Виолета изхвърли Цвети от Игри на волята и през сълзи обяви: Извинявам се на предаването!
Next: Бойко Борисов потъна в скръб

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.