Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Почувствала се странно, когато ѝ дали бебето-Месец по-късно поискала ДНК тест!
  • Новини

Почувствала се странно, когато ѝ дали бебето-Месец по-късно поискала ДНК тест!

Иван Димитров Пешев януари 28, 2023
bebeasyasuf.png

Меси Касаналес се влюбва в мъжа си в католическо училище в Далас. След като тя забременяла, била принудена да се върне в родния Ел Салвадор, защото имала само временна виза за Америка.

Рич останал в Тексас и търпеливо чакал завръщането на сърпуга.

Когато Мерси родила и сестрата за първи път й дала сина ѝ Джейкъб, веднага разбрала, че нещо не е наред. Маѝчинският инстинкт проговорил в нея.

-Това не е моето бебе, изговорила веднага, но не можела нищо да направи. Месеци по-късно, продължавали да я мъчат същите съмнения, и тъй като нямала мира, решила да поиска ДНК тест. Установило се, че наистина има право-Джейкъб не бил нейно дете.

Не изпускай тези оферти:

Това прозрение ми дойде с голяма болка и мъка. Биологичен син или не, и двамата много се привързали към него, но най-важният въпрос в този момент бил, къде се намира детето им?

Обърнали се към компетентните органи и били принудени да върнат Джейкъб на биологичното му семейство, но тогава започнали големите мъки- Валдано в Ел Салвадор отказала да върне биологичният им син Мозес. Не искали да дадат извлечение от раждането, нито паспорт, за да пристигне в Америка. Агонията продължила почти година.

След много битки, успели да издействат победа и всички заедно да се върнат ​​у дома.

Continue Reading

Previous: Татко изнесе всички мебели от детската. Чак след 3 дни ни пусна вътре – място не си намерихме от радост! Вижте само
Next: Не мога да се нарадвам – грозната паяжина от спукани капиляри изчезна! Краката ми изглеждат перфектно и вече с гордост ги показвам!

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.