Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • По-добре 12 души да те съдят, отколкото шестима да те носят
  • Новини

По-добре 12 души да те съдят, отколкото шестима да те носят

Иван Димитров Пешев септември 21, 2022
vasvaisviasvias.jpg

8 незабравими цитати от Васил Илиев

Думите на Васил Илиев още отекват в главите на най-близките му хора. Въпреки че, беше убит преди близо 20 години, за основателя на ВИС-2, се говори и до ден-днешен.

Неговите дела продължават да събират симпатизанти. Ето част от думите, които още отекват в ушите на най-близките му хора, научи top5bg.com

“Много думи чух, малко действия видях.”

Не изпускай тези оферти:

“Имаш право само на един живот. Ако не го живееш както искаш, защо го живееш изобщо?”

“Не хапи този, който може да те изяде.”

“Никога не взимам това, което мога. Винаги взимам това, което искам!”

“Смелите не живеят вечно, но предпазливите не живеят изобщо.”

“Пистолетът може никога да не ти потрябва, но е добре да го имаш, защото е по-добре 12 души да те съдят, отколкото шестима да те носят.”

“Може да ме спре само Господ и куршумите.”

“Знам накъде съм тръгнал и скоро ще стигна. Като стигна , няма да съжалявам. Взех всичко от живота.”

Още криминални новини:

Причината била обвинение от страна на полицейския син, че е ударен от въпросното момче.

Случката се е разиграла в неделя вечерта на детска площадка в бургаския комплекс „Славейков“. Там децата се опитвали да разчистват клони след бурята в града, съобщи БНТ.

Според бащата на набитото 12-г. дете синът на полицая от Второ районно е ударил крака си, след като се качил на дърво, но после обвинил за нараняването си останалите момчета, които били с него.

Затова служителят на реда ударил два шамара на сина на Йордан.

Родителите на битото дете са подали жалби в полицията и прокуратурата. Имат и медицинско. А от МВР обясниха, че е започнала вътрешна проверка по случая и ако се докаже вина, ще бъде наложено дисциплинарно наказание на полицая.

„Беше стресиран, тъй като самият той не е очаквал.

Едната буза е червена със следи от нокти от пръсти. За мен е недопустимо човек, който е в полиция и който трябва да следи за реда и спокойствието на гражданите, да се саморазправя с деца, още повече детето ми е невинно.

И той самия каза: Искам тате да потърсиш отговорност от този полицай, ти си ми казвал, че полицията трябва да ни защитава нас, а в същото време аз бях бит от полицай“, разказа Йордан Атанасов, баща на пострадалото дете.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Брендо е в България? Той е бил в мистериозния самолет край Търговище?
Next: Шойгу е готов: Може да използваме Ядрената триада! 300 хиляди души ще

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.