Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Брендо е в България? Той е бил в мистериозния самолет край Търговище?
  • Новини

Брендо е в България? Той е бил в мистериозния самолет край Търговище?

Иван Димитров Пешев септември 21, 2022
brendandasodaso.jpg

Кокаиновият крал Брендо тайно се е върнал в България, пише „Телеграф“. МВР проверява дали Евелин Банев не е лицето, кацнало мистериозно с малкия самолет край Търговище през юни.

Интерпол пък и в момента го търси с червена бюлетина, а заявките за нея са от две държави – България и Румъния, където има издадени присъди.

Оперативната информация е, че Брендо е избягал от Украйна след старта на войната там и се е укривал известно време в друга държава.

Малкият самолет излетял от Латвия, като е кацнал за презареждане в Унгария.

Не изпускай тези оферти:

„Там полицейските органи са се опитали да вземат отношение, тъй като самолетът е заредил, не се е подчинявал на военновъздушните сили на унгарските власти и когато полицейските органи са подходили към самолета с оглед проверка, като на филм те са се качили и са заминали в неизвестна към онзи момент посока”, разказа на 10 юни бившият вътрешен министър Бойко Рашков.

По думите му машината заредила и във Видин, преди да кацне в Търговище. Ексминистърът мистериозно загатна за полета, че МВР има „богата“ оперативна информация, но няма как да я изнесе.

За самолета беше образувано дело в местната прокуратура. Окръжният обвинител Диляна Стоянова разкри, че в аероплана не е открито нищо, но са свалени отпечатъци, които в момента се изследват. Назначени са експертизи и на открито ДНК.

За последно името на Брендо нашумя през септември 2021 г., когато беше арестуван на паркинг на мол в Киев. Властите в Украйна обявиха, че той се е занимавал с още няколко души с производство на трева и дрога.

След две седмици обаче се оказа, че Банев имал украински документи и беше освободен, а следите му се загубиха. Паралелно у нас Кокаиновия крал беше пуснал искане да излежава присъдите си у нас, но беше отрязан.

Отказът е на тричленен състав на Апелативен съд-София. Брендо е осъден за наркотрафик на 20 г. затвор в Италия, на 10 в Румъния. У нас има шест години килия за пране на пари.

Още криминални новини:

Домашна наркооранжерия е разкрита от полицията в Самоков. Криминалистите са открили над 10 кг марихуана, а 25-годишният собственик на имота е задържан, съобщиха от МВР.

Полицията първо претърсила домашния адрес на заподозрения, където открила 50-литров бидон, шест найлонови плика и пластмасова кутия, всичките пълни с канабис.

След това е претърсен наследствен имот в село Алино, където униформените се натъкнали на парник в задния двор.

Там те открили 24 канабисови растения с височина от 230 см, а в стопанска постройка към имота – импровизиран наркосклад.

Оттам те иззели три чувала със суха зелена тревиста маса, кашон със суха листна маса, пазарска чанта, в която отново имало суха тревиста маса, но на глави, и провесени за сушене канабисови стръкове.

25-годишният самоковец е задържан с полицейска мярка за 24 часа в ареста. По случая е образувано досъдебно производство. Действията по разследването продължават под надзора на прокуратурата.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На живо от мястото: Кървава катастрофа с автобус на АЕЦ Козлодуй, линейки летят
Next: По-добре 12 души да те съдят, отколкото шестима да те носят

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.