Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • На живо от мястото: Кървава катастрофа с автобус на АЕЦ Козлодуй, линейки летят
  • Новини

На живо от мястото: Кървава катастрофа с автобус на АЕЦ Козлодуй, линейки летят

Иван Димитров Пешев септември 21, 2022
spasphpaspnasn.jpg

Поне 8 души са били ранени в различна степен след сблъсък на автобус с трактор край врачанското с. Бутан във вторник вечерта, съобщиха очевидци на катастрофата, съобщи „24 часа“.

Всички пострадали са били приети за преглед в болница, но още няма подробности за състоянието им.

Автобусът, превозващ служители и работници на АЕЦ „Козлодуй“ към Враца не успял да се размине с трактора с прикачен инвентар, блъснал се в мантинелата и се обърнал в крайпътна канавка.

На мястото на катастрофата все още има полиция и медицински екипи, а районът е отцепен и движението спряно.

Не изпускай тези оферти:

Засега не е ясна причината за сблъсъка и на кого от водачите е вината. В автобуса пътували около 40 души, които вече се разпитват от полицейския екип от Козлодуй.


Още подобни новини:

Състоянието на тримата настанени в „Пирогов“ след катастрофата с автобус в София е добро и те са изписани съобщиха от спешната болница, цитирани от БНТ.

И двете жени и детето вече са освободени. Шофьорът, който е най-тежко пострадал и със съмнение за инфаркт и още трима от пътниците в автобуса остават в болница „Света Анна“, но без опасност за живота.

Очевидец на ада с автобус на градския транспорт в София описа подробно какво е станало ВИДЕО

По-късно стана ясно, че не се потвърждават съмненията за инфаркт на шофьора на автобуса. Това съобщиха от болница „Св. Анна“, където по-рано беше приет 60-годишният шофьор, цитирани от БТА.

Не са установени и увреждания в мозъка му.

По-късно Борислав Попов от Столичния автотранспорт съобщи, че всички пострадали вече са изписани от болница, включително и шофьорът.

Той е бил освободен за домашно лечение късно снощи. Все още не е дал обяснение за инцидента.

„Бил е отпуск до 1 септември, след това е получил необходимите му почивки както му се полага“, съобщи още Попов.

При инцидента пострадаха 8 души, единият е отказал да бъде хоспитализиран.

Припомняме, че както БЛИЦ първо писа катастрофа с автобус на градския транспорт стана вчера в столичния квартал „Младост 2“, до блок 205, на метри от спирката, на която, за щастие, към момента на инцидента не е имало чакащи.

Още подобни новини:

Автобусът се изкриви целия, удари се челно в едно дърво и спря. През цялото време треперих от напрежение. Обърнах се назад и видях едно малко дете, което кървеше, хората викаха. Това разказа пред bTV Мариян Стайков, пътник от автобуса, който се заби в дърво.

Както БЛИЦ първи съобщи, инцидентът станал днес следобед до блок 205 в квартал „Младост 2“.

„Видях, че силен трясък, гръм, бомба все едно падна, изплаших се и слязох долу“, сподели от своя страна Саниела Гедурова.

При инцидента пострадаха осем души. Шофьорът на автобуса е загубил контрол, защото му е прилошало. Блъснал е и една кола.

Началникът на отдел „Столичен автотранспорт“ Борислав Попов обясни, че живущите в блока са помогнали на шофьора, който е бил в прединфарктно състояние.

Движението по улицата, където е станал инцидента е блокирано.

Първи подробности за адското меле с рейс, забил се в коли и дърво в София ВИДЕО

По информация на Спешна помощ най-тежко ранен е 60-годишният шофьор, който се намира в „Света Анна“ със съмнения за инфаркт, заедно с него в болницата са приети още двама души с порезни рани без опасност за живота. Три жени и едно дете са приети в „Пирогов“.

Според първоначалния план мъж е трябвало да бъде приет в ИСУЛ, но по пътя към болницата той е отказал.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Баба от Монтанско село би с бастун крадец, свил ракията ѝ
Next: Брендо е в България? Той е бил в мистериозния самолет край Търговище?

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.