Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Прокълнатата магистрала: Нов инцидент на Тракия
  • Новини

Прокълнатата магистрала: Нов инцидент на Тракия

Иван Димитров Пешев август 18, 2022
tkarkasrqi.jpg

Затруднено е било движението на АМ „Тракия“ в посока София в района на 145-тия километър. По предварителни данни лек автомобил „Рено“ със софийска регистрация се е запалил по време на движение. Няма пострадали.

Шофьор на тир, движил се след реното, спрял да окаже съдействие. Спирачната система на камиона обаче е блокирала и той е препречил пътното платно. До изтеглянето му е била проходима само скоростната лента. На място са изпратени полицейски екипи.

По-късно тежкотоварният автомобил е бил изтеглен, а движението по магистралата – възстановено.

Още за катастрофи:

Минутите след автобусната катастрофа на АМ „Тракия”

Събитията през погледа на лекарите от Стара Загора

Пет деца и трима възрастни остават за лечение в България след автобусната катастрофа на магистрала „Тракия”. Останалите пострадали бяха транспортирани обратно в Сърбия. Тежко остава състоянието на двете деца, настанени в „Пирогов”.

Трите деца и двамата възрастни, настанени в университетската болница в Стара Загора, са стабилизирани, адекватни и в съзнание. Те са с травми в корема и са настанени в детска хирургия. Възрастните днес ще бъдат изведени от реанимация – единият е със счупен крайник, а другият – с ампутиран крак.

Сърбия обмисля държавни отличия за българите, помогнали на децата от катастрофата

На този фон в „Пирогов” състоянието на двете деца, настанени там, е тежко. Те са на 11 и на 12 години. Пряка опасност за живота им обаче няма. Но ще останат в спешната болница, докато състоянието им не се стабилизира.

По-рано през деня екипът ни се срещна с част от лекарите, посрещнали първата вълна от пострадали в неделя вечерта. Спешното отделение в болницата в Стара Загора е първият спасителен пункт за децата след катастрофата. В неделя напрежението се реже с нож.

Дежурни по това време са двама лекари, две сестри и две санитарки. Когато разбира за катастрофата, д-р Милена Василева тръгва към болницата. „Обстановката си беше много страшна. Децата бяха в паника, имаше много страх в тях”, спомня си началникът на Спешно отделение в УМБАЛ-Стара Загора.

Лекарят, помогнал при катастрофата с автобус: Гледката на деца, целите в кръв, е шокираща

Към болницата тръгва и заместник-директорът – доц. Георги Минков докато търси подкрепление. „Намерих един малък ад. Не толкова, че имаше катастрофа с автобус, колкото, че ставаше дума за деца – окървавени, пищящи, уплашени, без родители”, допълва доц. Георги Минков. За 10 минути се обадил на дежурните си колеги, на консултанти. Когато пристига в лечебното заведение, осъзнава, че зад гърба му стои армия в бяло. „Установих, че има поне 7-8 колеги, които са дошли доброволно – без никой да ги вика, без никой да търси тяхната помощ”, спомня си медикът.

Започва спасителна операция. „Ние хоспитализирахме най-тежките пациенти в рамките на първите 30 минути. Ако тези колеги не бяха проявили това самосъзнание, най-вероятно тази бройка на нула загинали нямаше да е такава”, категоричен е доц. Минков. Най-вероятно нямаше да бъде такава и без помощта на доброволците на терен като д-р Антон Елкин. Той разделил по-леките от по-тежките случаи. „Най-леките деца бяха изпратени към болници с частни автомобили, след това пристигнаха пожарни, линейки”, спомня си той. Заради проявена храброст, премиерът на автономна област Войводина е предложил на сръбския президент Александър Вучич да връчи най-високи държавни отличия на българите, помогнали на децата.

Междувременно в болницата в Стара Загора остават на лечение петима души – три деца и двама възрастни. Те са адекватни, в съзнание и в стабилно състояние, уверяват от лечебното заведение. Децата щели да бъдат изписани до края на седмицата, а възрастните ще останат малко по-дълго.

48 часа след катастрофата обаче състоянието на двете деца, настанени в „Пирогов”, остава тежко. Засега децата няма да бъдат транспортирани в Сърбия.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Огромна трагедия с 43-г. мъж потресе Родопите
Next: Майката, родила 69 деца, която завинаги ще остане в историята на света – заслужава си да знаете нейната история

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.