Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Рачев: Студ връхлита България, зимата в този град ще е най-дългата
  • Новини

Проф. Рачев: Студ връхлита България, зимата в този град ще е най-дългата

Иван Димитров Пешев февруари 1, 2024
sdfvfdbvfghjfgjghjhgj.png

София е с най-дългата зима в България от цели 120 дни, а Царево – с най-кратката. В морския град студеният период продължава едва 62 дни, разказа пред „Телеграф“ климатологът проф. Георги Рачев.

В България под зима се разбира средна дневна температура под 5 градуса. „Софиянци си знаем, че зима вече няма, но това е климатичният показател, който дава възможност коректно да бъдат сравнявани различни територии в България“, казва още той.

 

Именно по този показател столицата е колос на зимата, където тя продължава 4 месеца. “Сигурно има и други градчета в България, които могат да я изпреварят. Чепеларе, Смолян и Разград са  едни от местата, където е доста хладно, но те са на различна надморска височина.

Тя също оказва своето влияние. Един Самоков или Смолян, които са доста на високо, естествено биха имали един по-продължителен период на задържане на температурата под 5 градуса. Ние говорим за равнинния пояс на България до около 600 метра надморска височина“, уточнява професорът.

Тенденция

Пролетта през последните 7 години е доста хладна над цяла България и с повече валежи. Движението на слънцето и загряването на земната повърхност през пролетта става малко по-бавно, а когато има и полярни нахлувания, пролетта се усеща доста по-свежа и хладна.

Пролетта край морето е доста продължителна. Във вътрешността на България,  дори в студена София понякога тя е по-топла, отколкото край морето.

„Това е естествено, тъй като морето през зимата изстива до 7-8 градуса, а понякога и до към 6 градуса. Колкото и да грее слънцето, топлината се акумулира много повече във водата. В резултат на това  Царево е отново рекордьор със 77 дни пролет“, отбелязва климатологът.

За сравнение в Русе продължителността на пролетта е едва 47 дни, тоест само месец и половина. Слънцето е силно, много високо над хоризонта и много бързо напича земната повърхност. В резултат на това градовете Плевен и Русе много бързо достигат летни стойности на температурата.

„Средните месечни температури за пролет и за есен са между 5  и 10 градуса. България се намира в най-южната част на умерения климатичен пояс и това предопределя по-късия период на пролетта и есента. Затова на пръв поглед на хората им се струва, че едва ли не след зимата направо почва лятото“, казва още той.

Затопляне

Заради затоплянето лятото в България е станало с ден-два по-дълго за сметка на зимата, показват наблюденията на учените. Родният Сандански бие рекордите за най-продължителен летен сезон от 173 дни, т.е средно многогодишно денонощната температура в Сандански е над 15 градуса. За ниската равнинна част на България София се отличава с най-краткото лято от 130 дни.

Есента в Плевен и Русе пък е много къса и продължава едва 52 дни. В Царево тя продължава 71 дни, което пак се обяснява с термичните условия, характерни за суша и вода. Септември вече  се оказва много хубав за късна почивка.

Температури от порядъка над 20 градуса, и то през втората половина на месеца, са нещо типично. „Много добре си спомням, че преди години, когато провеждахме научни конференции на морето през септември, зъзнехме, когато ходихме на плаж. Обикновено те бяха в края на септември и плажът беше между 11 и 14.00 часа, и то ако времето беше хубаво“.

Пета зима над нормата у нас

Тази зима е петата поред с температури над нормата у нас. Данните са измерени спрямо новия климатологичен период за 1991- 2020 година.

„Това, че една зима е малко по-топла или малко по-студена, не означава, че е тенденция и не означава климатични промени. Когато това нещо се наблюдава в рамките на 30 години, тогава говорим за нещо трайно и съществено.

Зимите в България стават все по-топли и по-топли. Сняг има в планините, но той пада все по-рядко в ниското и  не се задържа“, отбелязва професорът.

Зимата, пролетта, лятото и есента са климатични понятия, които се определят по редица показатели. Във всяка една страна тези показатели могат да варират, защото една е зимата в Дания и Нидерландия и съвсем друга  в България.

тези северни държави понякога се шегуват, че лятото е било във вторник или четвъртък. Там по нашите разбирания лятото продължава ден-два, казва още той.

Няма да берем мандарини и да цъфтят маслини 

В България няма да цъфтят маслини и да берем мандарини в промишлени количества въпреки затоплянето. „Маслини и в днешно време има, но те са повече, както казваше баба ми „за шума“, отколкото имат промишлено значение“, отбелязва климатологът.

Oсновата на невъзможността да се отглеждат  този тип средиземноморски култури с промишлено значение са периодите на ниски температури, и то за един по-продължителен период от 24 часа. Това го наблюдавахме и тази зима.

Преди повече от 40 години по Южното Черноморие се правиха опити за отглеждането на мандарини. Ниските температури веднъж на 2-3 години обаче  компрометират цялата реколта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: КАТ ни намери цаката: Връчва ни фиш и без да ни открие, но спасение има
Next: Честито! България вече има хеликоптер, но няма да го ползваме на 100%

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.