Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Проф. Чирков: Отвара с 10 глави чесън пази от сърдечни проблеми и кръвно
  • Новини

Проф. Чирков: Отвара с 10 глави чесън пази от сърдечни проблеми и кръвно

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
chriqwrqwrksrkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Проблемите със сърцето са широко разпространени в съвремието и все повече хора се оплакват от сходен род заболявания. Стресът, мръсният въздух, некачествената храна, застоялият живот и още ред причини нанасят поражения върху най-важния орган в човешкото тяло, обяснява проф. Александър Чирков.

 

Прочутият кардиохирург предупреждава, че ако не се вземат мерки, съчетани с профилактични прегледи, последиците от тях биха могли да бъдат страшни и даже фатални. Великият в областта на сърдечната хирургия проф. Чирков дава своите два основни съвета, или т. нар. рецепти, за лечение и поддържане на болно сърце, които е необходимо да се спазват ежедневно, за да си гарантираме здраве и дълъг живот. Първият съвет на големия учен е никога, абсолютно никога да не се храним след 18 часа вечерта.

 

„Често пъти пациенти със сърдечни проблеми идват при мен и се оплакват, че имат екстрасистоли, аритмия, прескачане. И се оказва, че не са спазили това наистина важно за здравето им изискване – да не ядат след 18 часа. Тогава винаги в корема се образуват газове. Те повдигат диафрагмата, а тя от своя страна притиска сърцето и става лошо“, обяснява проф. Чирков.

 

Това, което също препоръчва на пациентите, е да си направят една от възможно най-здравословните смеси за сърцето, която да приемат редовно. Тя се прави, като се смесят 10 глави чесън, счукан на каша, заедно със сока от 10 лимона и 1 килограм мед.

Тази смес е необходимо да престои една седмица и чак след това е готова за консумация. Пием от нея веднъж на ден, по четири лъжички – приемаме на малки глътки и бавно, като не забравяме да задържим за малко в устата, преди да глътнем. Количеството от сместа е достатъчно за два месеца прием, а помага и на много болни и възрастни хора, които дори трудно стават и се движат.

 

„Не на последно място бъдете добри и не пропускайте лоши мисли, а още по-малко злоба и завист в ума си. Тъй като мозъкът е сто пъти по-опасен за сърцето, даже от пушенето. Казвам го съвсем откровено и директно, тъй като съм го виждал“, твърди големият проф. Чирков.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Така се гледаше бебе по времето на соца, когато нямаше памперси, Хумана и бананова каша
Next: Психолозите разкриха за навиците, които не ви спират късмета и не ви дават възможност да забогатеете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.