Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България
  • Новини

Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България

Иван Димитров Пешев февруари 11, 2022
Пряко от президентството. Румен Радев алармира за огромна опасност за България

„Кризата между Русия и Украйна създава заплаха за сигурността на цяла Европа, това е криза с глобални измерения, там диалогът се води на високо ниво между САЩ и Русия, НАТО- Русия, Европа-Русия, България е част от усилията за намаляване на напрежението“.

Това заяви президентът Румен Радев, цитиран от БГНЕС.

„Всички трябва да работим така, че да се избегне военно решаване на тази криза. Може да се търси решение по дипломатически път и тук са впрегнати всички усили, добави Радев. Най-голямата заплаха за нашата национална сигурност е неглижирането на въоръжените ни сили“.

„Трябва да не се сещаме за проблемите на армията от криза до криза и от катастрофа до катастрофа. Ангажиментите на държавното ръководство трябва да са постоянни и целенасочени, а не да се изчерпват с еднократни актове по придобиване на нова техника и въоръжение“, добави Радев.

„Декларацията на правителството, че сигурността ще се гради върху конституционните задължения на армията трябва да се подплати с ясни ангажименти, виждания и подкрепа как точно ние ще развиваме въоръжените ни сили“, посочи президентът.

„В НАТО има ясен процес по планиране. България е предоставила и предприела гъвкав и отворен подход. За тази батальонна бойна група се говори много, но не много хора знаят за задачите на тази група. Тя не може да реши проблемите на нашата сигурност, но изграждането й е важно, защото то означава, че можем да работим заедно с нашите съюзници, да запълваме дефицитите, които имаме през годините по дадени решения“, подчерта Радев.

„По този начин заедно трябва да демонстрираме, че можем да отговорим на всяка криза. Най-голямата гаранция за нашата сигурност е да развиваме нашите въоръжени сили и съвместимостта с нашите партньори“, смята Радев.

Той коментира развитието на българската армия, като благодари на всички военнослужещи за извършеното през годината.

„Проблемите продължават, хората работят при изключително напрежение, за да компенсират липсата на ресурси, старата техника, все още проблеми има с липсата на достатъчно личен състав. Продължаваме да имаме много незаети места. Въпреки това, успехите са налице, продължава участието в редица учения, продължава изграждането на нови бойни способности с поддържането на старите“, отбеляза президентът.

За доставките на новите изтребители Ф-16 от САЩ, Радев посочи, че по въпроса може да каже повече министърът на отбраната, но има информация, че ще има закъснение.

Ще поддържаме „Кугър“ с помощ от НАТО

„За това дали ще закъснеят доставките на новите изтребители, може да зададете въпроса към Борисов и неговото правителство, когато те сключваха договора, при какви условия беше сключен той“, каза Радев.

Министърът на отбраната Стефан Янев потвърди, че доставката на първите самолети Ф-16 може да закъснее. Все още обаче няма конкретен срок, тъй като това е въпрос на преговори.

ГЕРБ обвини Радев в тайна процедура по купуването на F-16, МО отговори

„Договорът е правителство – правителство. В този смисъл трябва да проведем разговори със САЩ като стратегически партньор и да уточним какво точно се случва, ако не дойдат навреме”, подчерта военният министърът. И посочи, че разговорите предстоят.

„Това е изключително тревожно за нашите въоръжени сили. Поставя на изпитание личния състав. Има рискове България да загуби въздушен суверенитет, рискове България да загуби възможността да охранява сама своето въздушно пространство, което е въздушно пространство на НАТО“, уточни още Радев.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Абсурд по нашенски: Мирослава разказа, че я водят за починала от К-19, а от РЗИ казват друго
Next: Kaшляx мeceци нapeд, дoĸaтo нe мe чy eднa пpиятeлĸa лeĸapĸa и нe ми дaдe тaзи бaбинa peцeптa: Cпpяx тoчнo зa 2 дни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.