Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Първа целувка в Ергенът 3- Какво мислите за новите участнички
  • Новини

Първа целувка в Ергенът 3- Какво мислите за новите участнички

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2024
sdfvdsfvkfgbkfgkbkfgb.png

Започна третият сезон на риалитито „Ергенът“. Форматът придоби популярност в първата година, но през 2023 сякаш се провали, защото продуцентите се опитаха да направят копи-пейст на първия сезон. Сега подходът е по-различен. Влизат 26 колоритни дами, които са готови на всичко за сърцето на ергена Алек. Самият той се представя за успял мъж. От визитката му става ясно, че е на 28 години и управлява фирмата на баща си, която оперира в транспортния сектор.

Алек също получана сериозни критики в социалните мрежи, но жените, които се борят за сърцето му бързо се превърнаха в мемета.

Ето и част от най-интересните коментари във фейсбук:

Дори не ми е забавно.Типажът на гърлите е от тия, де би подминал на улицата, освен ако не се вторачиш с недоумение в тежкия макиаж подходящ изключително за Де Вален. Някои са убийци на либидо с акцента и приказките си, някои видимо прекаляват с пиците, няколко стават за бързо чукане в тоалетната, малцина за цяла нощ и ни една за голяма тридневна любов.

Sorry Girls. Лично мнение. Разбирам мераците ви за безметежен охолен живот, но истинските принцове минават 60-те и имат внуци, кандидатите за титлата правят пари и биха само ви изчукали в Дубай за уикенда. Съветът ми за бъдещето ви: намерете си образован симпатичен работяга Всички се подигравате на „Ергенът“, ама го гледате.

 

–

Слушал съм фалшиво пеене, виждал съм фалшиви взаимоотношения, пробутвали са ми фалшиви пари, но целият този фалш бледнее пред Ергенът

–

Щом програмистките тръгнаха по Ергенът, явно наистина има криза в IT сектора

–

Единственото по-тъжно от това да участваш в “Ергенът” е доброволно да отделиш няколко часа от времето си за да го гледаш…

–

Гледайки „мацките“ от Ергенът си мисля да не съм се бъгнал нещо – по никакъв начин не бих желал даже да си представя да съм с някоя от тях на живо …

–

Виждам, че и тази година никой не гледа „Ергенът“. Фейсбук прелива от статуси на хора, които дори не биха го погледнали. Под нивото им е. Просто ей така случайно са сърфирали по каналите в търсене на Шестата симфония на Густав Малер в изпълнение на Чикагската филхармония, ама докато я търсят, СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО са мернали „Ергенът“, и са дълбоко възмутени. И веднага са го изгасили. Щото то това не се търпи!

Те не са гледали и първите два сезона, но са потресени от интригите на участничките. Никой не знае откъде тези възвишени, интелигентни зрители, са научили за тия интриги. Вече трети сезон това предаване върви без нито един зрител! Да им се чудиш на акъла на БТВ защо продължават да го правят.

Ако някой нормален види тая сюрия български ,,красавици“ в ,,Ергенът“,не знам какво заключение ще си извади

Втрещена съм. Фантазията ми е на парчета! Жените, които са участнички в Ергенът са…нищо не смея да кажа. То и не мога. Нещо много страшно и разрушително се е случило с жените. Остава ми утехата, че всички умни, хубави, смислени жени никога не биха подложили себе си на подобен резил. Явно съм от тази страна на света, където съществата от телевизора не съществуват.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга го е казала: Сънувате ли починал роднина, гответе се за…
Next: Урок по история: Кой е най-богатият българин в началото на 20 век

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.