Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Радев избухна: Това е скандално! Правителството незабавно да си подаде оставката
  • Новини

Радев избухна: Това е скандално! Правителството незабавно да си подаде оставката

Иван Димитров Пешев ноември 6, 2023
rwqdasdgfdfgdfgvbvcbcv.png

Президентът Румен Радев благодари на всички граждани, които са излезли и са гласували. Той поздрави всички нови кметове и общински съветници с победата. 

„Всеки нов кмет идва с очакването за промени към и това за по-добро, но това е голяма отговорност“, заяви президентът.

„Местната власт ще трябва да се справи с последствията от рекордно ниската избирателна активност, която неизбежно влече и понижена легитимност“, допълни Радев.

Президентът Радев обяви, че ще се запознае с представените аргументи относно искането за предсрочно освобождаване на Пламен Тончев – председателя на ДАНС.

„Реалните мотиви са известни отдавна, чухме ги в „онзи запис“, те целят овладяването на службите. Една власт е силна със спазването на закона, а не с позиционирането си над него“, заяви Радев.

Президентът заяви, че е чул внимателно изявлението на премиера Денков от петък вечерта и допълни, че в закона за ДАНС ясно са посочени основанията, при които може да бъде освободен председателя на ДАНС и сред тях, по думите на Радев, не фигурира липса на доверие от страна на Денков.

„По логиката на министър-председателя самото правителство трябва незабавно да си подаде оставката, защото огромното мнозинство от българите му нямат доверие. Те и в сглобката си нямат доверие, но са се стиснали здраво един за друг в името на оцеляването“, добави Радев.

„Тези избори са един изключително сериозен сигнал към политическата класа и към партийната демокрация. На тези избори българите масово ги загърбиха. Това трябва да тревожи всички“, подчерта той.

 

По отношение на исканата оставка на Пламен Тончев: „Целта е ясна отдавна. Не мисля, че трябва да се използват изборите като някакъв сценарий, за да има новата поредна атака към ДАНС докато не се случи сценария от записа. От мотивите, които представи министър-председателя в своето изявление, се остава с впечатление, че оставката на Пламен Тончев се иска не защото е нарушил закона, а защото е спазил закона“.

Той посъветва Денков и неговото правителство да обърнат внимание на собствения си заместник-министър на електронното управление, откъде тръгва „саботажът на изборния процес“.

„Когато на председателя на ДАНС му се задава въпрос на изслушване в парламента, той излага факти. Откога излагането на истината е политическо говорене? Някои неща в изявлението на министър-председателя също са смущаващи – че ДАНС трябва да му представи изпреварваща информация, на енергетиците да речем. За мен това е неразбиране на ролята и задачата на ДАНС. Не може да очакваме, че това ще бъде агенция за борба и потискане на справедливи протести“, коментира президентът.

Той коментира и изказването на Денков, че ДАНС е трябвало предварително да съгласува доклада за нарушението на заместник-министъра на електронното управление. „Това означава ли, че министър-председателят иска да смекчи този доклад до положение, което е изгодно за управляващите? Според мен ДАНС трябва да предоставя обективна информация, независимо дали на някого няма да се хареса. Това е същността на работа на ДАНС“, изтъкна Радев.

„Интерпретирането на тази информация от партии и спекулирането с нея доведе до този скандал“, добави той.

Когато ДАНС подава информация за руски шпиони – независимо дали са 1, 3 или 70 накуп, това се приема като абсолютно чиста монета. Но когато ДАНС предостави информация, която не е в интерес на управляващите, настава истинска истерия. Хайде да си уеднаквят стандартите! Те трябва да бъдат обективни“, призова той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: За първи път у нас: БГ учен каза истината как и защо червено полярно сияние изгря над България
Next: Да няма изненадани: МВР обяви, че днес на 6 ноември ще…

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.