Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разбиха врата на жилище и откриха загинали майка и дъщеря
  • Новини

Разбиха врата на жилище и откриха загинали майка и дъщеря

Иван Димитров Пешев ноември 3, 2022
basblasblasb.jpg

Полицията разследва мистериозната смърт на майка и дъщеря в Бяла Слатина, съобщават от пресцентъра на областната дирекция на МВР във Враца.

Труповете на двете жени са открити вчера, след като полицията разбила вратата на жилището им. Към 10.30 часа жена от Кнежа отишла в местното районно управление и помолила униформените за съдействие.

Тя разказала, че след като няколко дни нямала връзка със свои роднини в градчето, отишла на адреса им да провери какво става. Когато обаче никой не ѝ отворил, тя се притеснила и отишла в полицията.

На мястото се отзовали дежурни служители на реда. Те разбили заключената входна врата на жилището и останали потресени от гледката вътре. Там лежали труповете на двете жени на 57 и 38 години.

Не изпускай тези оферти:

Криминалисти незабавно се заели да разследват случая. В присъствието на съдебен лекар бил извършен оглед на телата, но видими следи от наранявания не били открити.

Полицията продължава работа по случая. Образувано е досъдебно производство по чл. 116 от Наказателния кодекс, който е за убийство.

Според местните хора, до трагедията се е стигнало заради дъщерята, която била с разклатено психично здраве, съобщава „Конкурент. Тя била агресивната и в Бяла Слатина подозират, че е предизвикала смъртта на майка си, а след това е сложила край и на живота си.

Тъй като по телата, намерени от полицията, няма следи от насилие, вероятно това е станало с хапчета.

В Бяла Слатина познават и майката, която е известна волейболистка от местния „Чавдар“ от близкото минало, и дъщерята. Нищо от последните дни не показвало, че е възможно да се случи подобна драма.

Още криминални новини:

53-ма бежанци са били хванати край Карнобат, а нелегалният трафик се осъществявал от двама мъже от Северна Македония и Румъния. Те са задържани за срок до 72 часа. Това съобщиха от пресцентъра на Районната прокуратура в Бургас.

Македонецът З.А е обвинен за това, че противозаконно е подпомогнал 26 граждани от афганистански произход да пребивават и преминават през територията на страната в нарушение на закона, срещу солидно заплащане. Престъплението е осъществено на 30.10.2022 г. в с. Драганци, общ. Карнобат.

Румънецът А.Б съдействал на 27 граждани от афганистански произход да пребивават и преминават през България, целейки да набави облага за себе си. Престъплението е осъществено на 31.10.2022 г. на територия между селата Житосвят и Малина, общ. Карнобат, пише Флагман.

Престъпленията са квалифицирани по чл. 281 от НК, а гражданите от афганистански произход са превозвани в две моторни превозни средства от идентични марка и модел.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Мъж кри една година починалата си майка, за да й взима пенсията
Next: Проговори още една жертва на боксьора Джан от Русе

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.