Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • РАЗБРАХ, ЧЕ МОЯТА МАНИКЮРИСТКА Е ЛЮБОВНИЦАТА НА СЪПРУГА МИ ПО ВРЕМЕ НА СЕСИЯ ЗА НОКТИ – ОТ НЕЙНИТЕ СОБСТВЕНИ ДУМИ
  • Без категория

РАЗБРАХ, ЧЕ МОЯТА МАНИКЮРИСТКА Е ЛЮБОВНИЦАТА НА СЪПРУГА МИ ПО ВРЕМЕ НА СЕСИЯ ЗА НОКТИ – ОТ НЕЙНИТЕ СОБСТВЕНИ ДУМИ

Иван Димитров Пешев януари 9, 2025
Screenshot_30

Когато съпругът ми ме изненада с час при маникюристката, нямах представа, че ще получа нещо много повече от обикновена процедура. Това, което открих, ме накара да кипна от ярост, докато в ума си рисувах най-лошите сцени, свързани с обичния ми съпруг. Но преди да стигна дотам, нека се върна малко към предишния ден…

Беше дълъг ден на частни уроци – група енергични шестгодишни, които тепърва учеха азбуката, и едно будно осемгодишно дете, решено да овладее дробите. До момента, в който се прибрах у дома, бях напълно изцедена. Адам, съпругът ми от седем години, ме посрещна с онзи типично момчешки блясък в очите и целувка по челото.

– Как е най-любимата ми учителка? – попита, докато ми подаваше чаша билков чай.

– Уморена – отвърнах с усмивка и се стоварих на дивана. – Но чаят ти винаги помага.

Адам умееше да ме кара да се чувствам като най-важния човек на света. Бяхме от онези двойки, на които хората завиждаха – със стабилно партньорство, изпълнено с любов и общи мечти.

Тъкмо бяхме започнали да говорим за създаване на семейство, а аз тайно си бях направила цял Pinterest борд с идеи за бъдещата детска стая.

– Може да ми се наложи да работя до късно довечера, а утре сигурно ще остана в офиса за през нощта – оповести Адам, прокарвайки ръка през тъмната си коса. – Голям проект, няма как.

Кимнах, без да придавам значение. Работата му като мениджър в средно голяма маркетингова фирма често изискваше странни часове.

– Само не се преуморявай, добре?

– Няма, обещавам – каза и ме целуна отново, преди да добави: – За да ти се реванширам, утре следобед ти записах час при маникюристката Лили.

Станах и го дарих с целувка, а той ме целуна по бузата и се оттегли в домашния си офис.

На следващия ден се отправих към маникюристкото студио „Lily’s Luxe Nails“ – една рядка глезотия за мен. Лили, собственичката, беше сред любимите ми хора. Имаше магнетична личност, театрална във всяка дума, и никога не ѝ липсваха клюки!

Историите ѝ неизменно ме разсмиваха или шокираха.

След като се настаних на стола, Лили ме приветства с широка усмивка.

– Скъпа, сияеш! Съпругът ти явно те глези добре?

– Както винаги – казах и подадох ръце, за да разгледа ноктите ми.

Тя се засмя и извади инструментите си.

– Е, поне си улучила. Някои от нас нямат такъв късмет.

Думите ѝ ме накараха да се заслушам. Лили рядко се оплакваше от личния си живот – напротив, често се хвалеше с най-различни любовни авантюри.

– О, да не би някой да ти създава проблеми? – попитах.

Тя се усмихна дяволито и се наведе заговорнически.

– Изобщо няма проблем! Започнах с един нов, истински принц! Умен, забавен, успял! Да не говорим колко е нежен и внимателен!

– Чудесно! И как вървят нещата?

Очите на Лили заблестяха.

– Невероятно е! Никога не съм изпитвала такова нещо! Дори Джеймс не може да се мери с него!

Джеймс е съпругът на Лили. Случвало се е да го срещна, когато е идвала на работа.

– Предполагам, че аз съм си малко старомодна, защото не бих могла да изневеря на мъжа си. Сигурна съм, че и той мисли като мен – отвърнах.

– О, това си е твой минус! Нямаш представа колко е романтичен моят нов любовник. Миналата седмица ми донесе цветя просто защото така му се приискало. И не си виждала трапчинките му – направо са за корица на списание!

– Мхм… – измънках, без да вярвам, че изневярата би ми допаднала.

– Той е и мениджър в някаква фирма. Много зает, но винаги намира време за мен. Днес ще сме в онзи сладък бутиков хотел отсреща. Щял да каже на жена си, че работи до късно, за да може да се видим. Нямам търпение!

Замръзнах – странна тръпка пропълзя по гърба ми.

– Звучи прекрасно – едва изговорих, усещайки как гласът ми трепери.

Лили не забеляза нищо…

Трапчинки? Сърцето ми се сви. Адам има трапчинки. Адам е мениджър. Адам щеше да работи до късно същата вечер. Опитах да прогоня ужасното подозрение, което ме стягаше.

– Имаш ли снимка на този „принц“? Любопитна съм – подхвърлих, надявайки се да докажа, че се тревожа напразно.

Лили се ухили и измъкна телефона си.

– Разбира се, скъпа! Погледни само какъв красавец!

Стомахът ми се преобърна.

Там беше моят Адам. На снимката се усмихваше, а ръката му бе небрежно преметната около Лили. Зяпнах, опитвайки се да повярвам, че е фалшиво или объркано. Но дълбоко в себе си знаех истината.

– Уау… – прошепнах, гласът ми трепереше, докато отвътре кипях, но се опитвах да не си проличи. – Определено е готин.

– Нали? – възкликна Лили, въобще не подозираща какво се случва в душата ми. Тя остави телефона си на масата, все още отключен.

Изсмях се насила, но умът ми вече бе препълнен с мисли.

– Ъъ, извини ме за момент – казах и скочих. Грабнах телефона на Лили бързо, когато тя не гледаше. – Трябва да отида до тоалетната.

Влязох вътре и се плиснах със студена вода по лицето, опитвайки се да се овладея. Адам. Моят Адам. Спи с Лили? Имах чувството, че земята под краката ми се срина. Но шокът бързо се превърна във фурия.

Нямаше да го оставя така. Реших да си отмъстя – тази вечер, в хотела точно отсреща.

Докато довършвах маникюра, успях да запиша номера на Джеймс, съпруга на Лили. Защото планирах отмъщение и той щеше да е ключова част от него.

След като приключих при Лили, позвъних на Джеймс и му разказах всичко, което знаех за връзката на Лили с Адам. Той беше също толкова шокиран и решен да си отмъсти още същата вечер!

Преди да отидем заедно в хотела, настоях да минем през строителния хипермаркет. Джеймс ме следваше, докато пълнех количката с непереща се боя.

– За какво ти е това? – попита, озадачен от странното ми поведение.

– Мисля да „маркирам“ измамниците. Ще видиш – казах, без да влизам в подробности.

Когато пристигнахме в хотела, двамата застанахме отвън, с всичките си „принадлежности“, решени да направим събирането на „двойката“ незабравимо.

– Наистина ли ще го направим? – попита Джеймс.

– Гледай ме – отвърнах решително и нахлух през вратата на хотела с боя в ръце!

Отворих вратата с трясък, готова да хвана Адам и Лили в крачка. Вместо това се озовах пред украсено фоайе, пълно с балони, гирлянди и огромен транспарант с надпис: „ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЛЮБИМА!“

Замръзнах с отворена уста. В средата на помещението бяха Лили и Адам, ухилени като двама пакостливи тийнейджъри. Около тях се виждаха родителите ми, сестра ми и няколко близки приятели!

– Изненада! – извикаха всички в хор.

Стоях вцепенена, а кутиите с боя се изхлузиха от ръцете ми.

– Какво… става тук? – измънках.

Адам се приближи, трапчинките му още по-ясни от смях.

– Това е рожденото ти парти, скъпа! Искахме да направим нещо специално, защото ВИНАГИ забравяш за рождения си ден.

– Чакай – казах, опитвайки се да осмисля ситуацията. – Значи… не изневеряваш?

Адам се разсмя и ме прегърна.

– Разбира се, че не. Лили, Джеймс и аз планираме това от седмици!

Джеймс се усмихна и чак тогава забелязах, че е заедно с другите. Той беше прегърнал жена си, а Лили ме подкани:

– Трябваше да видиш лицето си! Безценно!

Разплаках се, объркана между облекчение и срам.

– Аз… мислех…

Адам ме прегърна, избърсвайки сълзите ми.

– Знам. И съжалявам. Може би прекалихме с тайнствеността. Мислех, че ще се усетиш, когато ти записах час при Лили, но признай, това си заслужаваше.

Определено беше…

Партито беше страхотно: много смях, торта и искрени тостове. Когато напуснахме хотела на следващата сутрин, се чувствах като най-щастливата жена на света, макар и леко глуповата заради първоначалните си изводи.

Докато приближавахме колата на Адам на паркинга, видяхме надпис „ИЗМЕННИК!!!!“ с ярко червило върху предното стъкло.

Изпъшках и си сложих ръка на лицето.

– Много съжалявам…

Адам само се разсмя.

– Ще се измие, нали? Пък и ще имаме какво да разкажем на децата някой ден!

Докато заедно почиствахме колата, не можех да не се смея и аз. Ако не друго, това определено ще остане рожден ден, който няма да забравя!

Continue Reading

Previous: Кабинетът е готов! Ето кой колко министерства получава
Next: Отиде си емблематичен наш футболист и ръководител

Последни публикации

  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.