Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • РАЗБРАХ, ЧЕ МОЯТА МАНИКЮРИСТКА Е ЛЮБОВНИЦАТА НА СЪПРУГА МИ ПО ВРЕМЕ НА СЕСИЯ ЗА НОКТИ – ОТ НЕЙНИТЕ СОБСТВЕНИ ДУМИ
  • Без категория

РАЗБРАХ, ЧЕ МОЯТА МАНИКЮРИСТКА Е ЛЮБОВНИЦАТА НА СЪПРУГА МИ ПО ВРЕМЕ НА СЕСИЯ ЗА НОКТИ – ОТ НЕЙНИТЕ СОБСТВЕНИ ДУМИ

Иван Димитров Пешев януари 9, 2025
Screenshot_30

Когато съпругът ми ме изненада с час при маникюристката, нямах представа, че ще получа нещо много повече от обикновена процедура. Това, което открих, ме накара да кипна от ярост, докато в ума си рисувах най-лошите сцени, свързани с обичния ми съпруг. Но преди да стигна дотам, нека се върна малко към предишния ден…

Беше дълъг ден на частни уроци – група енергични шестгодишни, които тепърва учеха азбуката, и едно будно осемгодишно дете, решено да овладее дробите. До момента, в който се прибрах у дома, бях напълно изцедена. Адам, съпругът ми от седем години, ме посрещна с онзи типично момчешки блясък в очите и целувка по челото.

– Как е най-любимата ми учителка? – попита, докато ми подаваше чаша билков чай.

– Уморена – отвърнах с усмивка и се стоварих на дивана. – Но чаят ти винаги помага.

Адам умееше да ме кара да се чувствам като най-важния човек на света. Бяхме от онези двойки, на които хората завиждаха – със стабилно партньорство, изпълнено с любов и общи мечти.

Тъкмо бяхме започнали да говорим за създаване на семейство, а аз тайно си бях направила цял Pinterest борд с идеи за бъдещата детска стая.

– Може да ми се наложи да работя до късно довечера, а утре сигурно ще остана в офиса за през нощта – оповести Адам, прокарвайки ръка през тъмната си коса. – Голям проект, няма как.

Кимнах, без да придавам значение. Работата му като мениджър в средно голяма маркетингова фирма често изискваше странни часове.

– Само не се преуморявай, добре?

– Няма, обещавам – каза и ме целуна отново, преди да добави: – За да ти се реванширам, утре следобед ти записах час при маникюристката Лили.

Станах и го дарих с целувка, а той ме целуна по бузата и се оттегли в домашния си офис.

На следващия ден се отправих към маникюристкото студио „Lily’s Luxe Nails“ – една рядка глезотия за мен. Лили, собственичката, беше сред любимите ми хора. Имаше магнетична личност, театрална във всяка дума, и никога не ѝ липсваха клюки!

Историите ѝ неизменно ме разсмиваха или шокираха.

След като се настаних на стола, Лили ме приветства с широка усмивка.

– Скъпа, сияеш! Съпругът ти явно те глези добре?

– Както винаги – казах и подадох ръце, за да разгледа ноктите ми.

Тя се засмя и извади инструментите си.

– Е, поне си улучила. Някои от нас нямат такъв късмет.

Думите ѝ ме накараха да се заслушам. Лили рядко се оплакваше от личния си живот – напротив, често се хвалеше с най-различни любовни авантюри.

– О, да не би някой да ти създава проблеми? – попитах.

Тя се усмихна дяволито и се наведе заговорнически.

– Изобщо няма проблем! Започнах с един нов, истински принц! Умен, забавен, успял! Да не говорим колко е нежен и внимателен!

– Чудесно! И как вървят нещата?

Очите на Лили заблестяха.

– Невероятно е! Никога не съм изпитвала такова нещо! Дори Джеймс не може да се мери с него!

Джеймс е съпругът на Лили. Случвало се е да го срещна, когато е идвала на работа.

– Предполагам, че аз съм си малко старомодна, защото не бих могла да изневеря на мъжа си. Сигурна съм, че и той мисли като мен – отвърнах.

– О, това си е твой минус! Нямаш представа колко е романтичен моят нов любовник. Миналата седмица ми донесе цветя просто защото така му се приискало. И не си виждала трапчинките му – направо са за корица на списание!

– Мхм… – измънках, без да вярвам, че изневярата би ми допаднала.

– Той е и мениджър в някаква фирма. Много зает, но винаги намира време за мен. Днес ще сме в онзи сладък бутиков хотел отсреща. Щял да каже на жена си, че работи до късно, за да може да се видим. Нямам търпение!

Замръзнах – странна тръпка пропълзя по гърба ми.

– Звучи прекрасно – едва изговорих, усещайки как гласът ми трепери.

Лили не забеляза нищо…

Трапчинки? Сърцето ми се сви. Адам има трапчинки. Адам е мениджър. Адам щеше да работи до късно същата вечер. Опитах да прогоня ужасното подозрение, което ме стягаше.

– Имаш ли снимка на този „принц“? Любопитна съм – подхвърлих, надявайки се да докажа, че се тревожа напразно.

Лили се ухили и измъкна телефона си.

– Разбира се, скъпа! Погледни само какъв красавец!

Стомахът ми се преобърна.

Там беше моят Адам. На снимката се усмихваше, а ръката му бе небрежно преметната около Лили. Зяпнах, опитвайки се да повярвам, че е фалшиво или объркано. Но дълбоко в себе си знаех истината.

– Уау… – прошепнах, гласът ми трепереше, докато отвътре кипях, но се опитвах да не си проличи. – Определено е готин.

– Нали? – възкликна Лили, въобще не подозираща какво се случва в душата ми. Тя остави телефона си на масата, все още отключен.

Изсмях се насила, но умът ми вече бе препълнен с мисли.

– Ъъ, извини ме за момент – казах и скочих. Грабнах телефона на Лили бързо, когато тя не гледаше. – Трябва да отида до тоалетната.

Влязох вътре и се плиснах със студена вода по лицето, опитвайки се да се овладея. Адам. Моят Адам. Спи с Лили? Имах чувството, че земята под краката ми се срина. Но шокът бързо се превърна във фурия.

Нямаше да го оставя така. Реших да си отмъстя – тази вечер, в хотела точно отсреща.

Докато довършвах маникюра, успях да запиша номера на Джеймс, съпруга на Лили. Защото планирах отмъщение и той щеше да е ключова част от него.

След като приключих при Лили, позвъних на Джеймс и му разказах всичко, което знаех за връзката на Лили с Адам. Той беше също толкова шокиран и решен да си отмъсти още същата вечер!

Преди да отидем заедно в хотела, настоях да минем през строителния хипермаркет. Джеймс ме следваше, докато пълнех количката с непереща се боя.

– За какво ти е това? – попита, озадачен от странното ми поведение.

– Мисля да „маркирам“ измамниците. Ще видиш – казах, без да влизам в подробности.

Когато пристигнахме в хотела, двамата застанахме отвън, с всичките си „принадлежности“, решени да направим събирането на „двойката“ незабравимо.

– Наистина ли ще го направим? – попита Джеймс.

– Гледай ме – отвърнах решително и нахлух през вратата на хотела с боя в ръце!

Отворих вратата с трясък, готова да хвана Адам и Лили в крачка. Вместо това се озовах пред украсено фоайе, пълно с балони, гирлянди и огромен транспарант с надпис: „ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН, ЛЮБИМА!“

Замръзнах с отворена уста. В средата на помещението бяха Лили и Адам, ухилени като двама пакостливи тийнейджъри. Около тях се виждаха родителите ми, сестра ми и няколко близки приятели!

– Изненада! – извикаха всички в хор.

Стоях вцепенена, а кутиите с боя се изхлузиха от ръцете ми.

– Какво… става тук? – измънках.

Адам се приближи, трапчинките му още по-ясни от смях.

– Това е рожденото ти парти, скъпа! Искахме да направим нещо специално, защото ВИНАГИ забравяш за рождения си ден.

– Чакай – казах, опитвайки се да осмисля ситуацията. – Значи… не изневеряваш?

Адам се разсмя и ме прегърна.

– Разбира се, че не. Лили, Джеймс и аз планираме това от седмици!

Джеймс се усмихна и чак тогава забелязах, че е заедно с другите. Той беше прегърнал жена си, а Лили ме подкани:

– Трябваше да видиш лицето си! Безценно!

Разплаках се, объркана между облекчение и срам.

– Аз… мислех…

Адам ме прегърна, избърсвайки сълзите ми.

– Знам. И съжалявам. Може би прекалихме с тайнствеността. Мислех, че ще се усетиш, когато ти записах час при Лили, но признай, това си заслужаваше.

Определено беше…

Партито беше страхотно: много смях, торта и искрени тостове. Когато напуснахме хотела на следващата сутрин, се чувствах като най-щастливата жена на света, макар и леко глуповата заради първоначалните си изводи.

Докато приближавахме колата на Адам на паркинга, видяхме надпис „ИЗМЕННИК!!!!“ с ярко червило върху предното стъкло.

Изпъшках и си сложих ръка на лицето.

– Много съжалявам…

Адам само се разсмя.

– Ще се измие, нали? Пък и ще имаме какво да разкажем на децата някой ден!

Докато заедно почиствахме колата, не можех да не се смея и аз. Ако не друго, това определено ще остане рожден ден, който няма да забравя!

Continue Reading

Previous: Кабинетът е готов! Ето кой колко министерства получава
Next: Отиде си емблематичен наш футболист и ръководител

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.