Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разтърсваща снимка: полицай разсейва момиченце, чийто баща е загинал в катастрофа
  • Новини

Разтърсваща снимка: полицай разсейва момиченце, чийто баща е загинал в катастрофа

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
dasgsdgrdvvv.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Историята на тази снимка е колкото драматична, толкова и трогателна. Драмата се разиграва на път в Колорадо.

Когато полицай Ник Страк се появи на мястото на автомобилна катастрофа в Брайтън, Колорадо, на 18 юни 2015, той видял четири малки деца, изхвърлени от кола.

Бащата на децата Карлос Торес загинал на място, а майка им Стефани Гриър била ранена.

„Колата се е преобърнала много пъти. Никой не носеше предпазен колан, така че имаше деца навсякъде“, казва полицай Страк пред PEOPLE. „Те бяха на възраст от 3 месеца до 4 години.“

Докато се полагали грижи за тежко ранените жертви на катастрофата, Страк забелязал, че едно от децата, 2-годишно момиченце, плаче на полето. Тя моментално му напомнила за дъщеря му, която била на същата възраст.

„Взех я и й изпях „Twinkle Twinkle Little Star“, казва той. „Това я успокои. Беше залята с бензин. Чувстваше се зле, но не беше ранена.“

Той й посочил и светлините на линейката, които сякаш я разсейвали и забавлявали.

Снимката на Страк, държащ малкото дете, е споделена няколко милиона пъти.

„Емоциите в мен надделяга. Не исках да е сама“, казва полицаят. „Беше много тъжно и трагично. Държах я в ръцете си и си помислих, че току-що е загубила баща си и може би още един член на семейството си.“

Но бащата бил единствената жертва, децата оцелели.

Колата била управлявана от жената на име Гриър, която във въпросния ден е на 23 години. Тя семейството й пътували от Пеория, Илинойс, до Колорадо, за да търсят по-добри възможности за работа, когато една от гумите се спукала.

Тя загубила контрол над колата и тъй като в дясната линия имало полуремарке, завъртяла волана наляво в тревистата местност.

Съпругът й не си бил сложил предпазния си колан и бил изхвърлен през отворения пътнически прозорец.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Денков каза има ли военна опасност за България и ще ни нападне ли Русия
Next: Тя починала няколко часа след раждането на бебето си, но успяла да спаси 50 живота

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.