Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Разтърсваща снимка: полицай разсейва момиченце, чийто баща е загинал в катастрофа
  • Новини

Разтърсваща снимка: полицай разсейва момиченце, чийто баща е загинал в катастрофа

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
dasgsdgrdvvv.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Историята на тази снимка е колкото драматична, толкова и трогателна. Драмата се разиграва на път в Колорадо.

Когато полицай Ник Страк се появи на мястото на автомобилна катастрофа в Брайтън, Колорадо, на 18 юни 2015, той видял четири малки деца, изхвърлени от кола.

Бащата на децата Карлос Торес загинал на място, а майка им Стефани Гриър била ранена.

„Колата се е преобърнала много пъти. Никой не носеше предпазен колан, така че имаше деца навсякъде“, казва полицай Страк пред PEOPLE. „Те бяха на възраст от 3 месеца до 4 години.“

Докато се полагали грижи за тежко ранените жертви на катастрофата, Страк забелязал, че едно от децата, 2-годишно момиченце, плаче на полето. Тя моментално му напомнила за дъщеря му, която била на същата възраст.

„Взех я и й изпях „Twinkle Twinkle Little Star“, казва той. „Това я успокои. Беше залята с бензин. Чувстваше се зле, но не беше ранена.“

Той й посочил и светлините на линейката, които сякаш я разсейвали и забавлявали.

Снимката на Страк, държащ малкото дете, е споделена няколко милиона пъти.

„Емоциите в мен надделяга. Не исках да е сама“, казва полицаят. „Беше много тъжно и трагично. Държах я в ръцете си и си помислих, че току-що е загубила баща си и може би още един член на семейството си.“

Но бащата бил единствената жертва, децата оцелели.

Колата била управлявана от жената на име Гриър, която във въпросния ден е на 23 години. Тя семейството й пътували от Пеория, Илинойс, до Колорадо, за да търсят по-добри възможности за работа, когато една от гумите се спукала.

Тя загубила контрол над колата и тъй като в дясната линия имало полуремарке, завъртяла волана наляво в тревистата местност.

Съпругът й не си бил сложил предпазния си колан и бил изхвърлен през отворения пътнически прозорец.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Денков каза има ли военна опасност за България и ще ни нападне ли Русия
Next: Тя починала няколко часа след раждането на бебето си, но успяла да спаси 50 живота

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.