Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рачков разсърди Веско Маринов още в първия епизод на Като две капки вода
  • Новини

Рачков разсърди Веско Маринов още в първия епизод на Като две капки вода

Иван Димитров Пешев февруари 20, 2023
vevevaskdaksdoasdas.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мръснико, имаш отвратителна уста, ти не млъкваш бе, братко, разсърди се певецът

Димитър Рачков разсърди Веско Маринов още в първия епизод на “Като две капки вода”.

След изпълнението на Керана в образа на Лайза Минели отношенията между водещия Димитър Рачков и члена на журито Веселин Мариноврязко се разгорещиха. Уж в шеги и закачки, в един момент напрежението между двамата ескалира.

Почти през сълзи Веселин Маринов сподели, че му е “омръзнало от лигавщините” на комика.

„Млъкни бе! 11 сезона ти слушам всичките глупости! Имаш мръсна уста, като латерна си! За пръв път съм жури, преживявам всяка песен.„

Рачков се опита да излезе от неловката ситуация, но Маринов видимо беше раздразнен от думите и отношението на водещия.

Изпълнителят споделя за горещия стол на жури в шоуто за имитации и за музиката му, която лекува

Веселин Маринов е в студиото на „Събуди се“ и пред Анна-Мария Конова разказва за новото си амплоа в артистичната си кариера. Той е един от най-обичаните български изпълнители и вече 40 години няма празник без неговите песни. Музиката му се пее от поколения българи.

„В момента изживявам най-хубавите мигове в живота си.

Имам възможност да реализирам сънищата и мечтите си като млад студент в Консерваторията. Всяка една от тези вече 41 години на сцената, ми е помогнала да науча нещо ново, да се развивам, за да мога да пея музиката на сърцето си.

Чрез нея съм близо до хората и след концерти разбирам, че тя влияе на здравето, доброто поведение и чувствата им“, разказва за наблюденията си, че с музиката може да лекува хората изпълнителят. „Сещам се за едно мило отношение на мои почитатели, които след концерт в летния театър във Варна се срещнаха с мен.

Бяха семейство, които живеят извън страната. Те споделиха, че лекували майка им в Белгия, но след изпадането й в кома, по съвет на лекаря й пускали любима музика. Когато чула песните на любимия си певец, тоест моите, майката стиснала ръката на дъщеря си, показвайки, че все още е жива. Чувствам се щастлив, че песните ми пълнят залите в цялата страна“, допълва Веселин Маринов.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Съпругата на Васил Драганов – Андреа: България спри, ще кажа истината за всяка една моя сълза
Next: Ванга и Слава Севрюкова намерили гроба на Левски

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.