Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рецептата за тази салата ми даде една туркиня. Направих 5 буркана пробни и я изядохме веднага
  • Новини

Рецептата за тази салата ми даде една туркиня. Направих 5 буркана пробни и я изядохме веднага

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
reapcpapcapscpas.png

Зеленчукова салата за зимата

Опитайте тази страхотна рецепта за зеленчукова салата. През зимата всеки има нужда от повече витамини, така че можем да си ги осигурим по този вкусен начин.

Необходими съставки:2 кг домати500 г лук500 г чушки (3 вида)1 глава чесън100 мл олио1 връзка пресен кориандър1 връзка копър1 връзка магданоз2 люти чушкичерен пипер2 ч. л. солдафинови листазахароцет 9%

Приготвяне:Измийте доматите и ги нарежете на полумесеци.

Не изпускай тези оферти:

Измийте, почистете и нарежете всички чушки, лука и лютите чушки на ленти. Обелете чесъна и го нарежете на ситно.

Нарежете на ситно копъра, магданоза и кориандъра.

Прехвърлете всички зеленчуци в голяма купа, добавете сол, олио и разбъркайте добре.

Разпределете салатата в буркани, добавете дафинови листа и черен пипер. Отгоре изсипете сока.

Вижте още: Синът ми е длъжен да се грижи за мен и да ми осигурява всичко

Поставете бурканите в тенджера, покрийте дъното с кърпа преди това и стерилизирайте за 30 минути.

Извадете бурканите, добавете 1 чаена лъжичка захар и 1 чаена лъжичка оцет във всеки.

Затворете и ги обърнете с главата надолу. Завийте бурканите с одеяло и ги оставете да се охладят напълно.

Приятен апетит с тази страхотна зеленчукова салата!

Още рецепти:

Оризът е универсална гарнитура. Но не всяка домакиня знае как да го приготви правилно, така че да е ронлив и вкусен.

Дори една банална грешка може да развали вкуса и аромата на ястието. Оказва се, че тайната за приготвянето на ронлив и вкусен ориз се крие в едно просто действие преди топлинната обработка.
Топ трик за приготвянето на ронлив и вкусен ориз

Оризът трябва да се измие по правилния начин, само в този случай той ще стане наистина ронлив и вкусен.

Как правилно да изплакнете ориза?

Необходимо е оризът да се измие няколко пъти под течаща вода. Процедурата се повтаря, докато течността стане напълно бистра.

Но това не е достатъчно. След изплакване под течаща вода, оризът се измива няколко пъти с вода с температура от 70 градуса. Веднага щом течността стане напълно прозрачна и цялото излишно нишесте изчезне, можете да продължите с кулинарната обработка.

В резултат на това оризът не само ще се свари по-бързо, но и ще стане ронлив и много вкусен.

Още интересни статии:

Яйцата са здравословен и питателен продукт, който трябва да присъства в диетата ни. Но за да извлечем максимална полза от тяхната консумация, необходимо е те да са пресни и качествени.

Как да разберете, че яйцата са пресни още в магазина?

Първо трябва да помиришете опаковката. Развалените яйца излъчват неприятна миризма. Необходимо е и да огледате черупката им.

Важно е да запомните, че пресните яйца имат леко грапава повърхност, която е без блясък. Ако в опаковката има яйце с гладка и лъскава черупка, която е със синкав оттенък, по-добре се откажете от покупката.

Всички яйца в опаковката трябва да са с еднакъв цвят и размер. Ако само едно от тях е различно, вероятно е попаднало в опаковката от друга партида. В случая е по-добре да се насочите към покупката на друга опаковка яйца.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Натали Трифонова се появи в ултра къса цикламена пола в ефир
Next: Беше едва на 41, радваше ни от телевизионния екран. Нека почива в мир, издъхнал е в съня си

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.