Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Натали Трифонова се появи в ултра къса цикламена пола в ефир
  • Новини

Натали Трифонова се появи в ултра къса цикламена пола в ефир

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
asantasntnastnttt.jpg

Синоптичката Натали Трифонова действа като силно ободряващо кафе.

И тази сутрин блондинката показа изобилие от сексапил и докара сърцебиене на мъжете, които докато се оправят за работа, са пуснали телевизора да научат новините.

Натали каза каква е прогнозата за времето през деня, но никой не запомни думите й. Внимание прикова видът на синоптичката, който със сигурност е доста приятен за окото.

Не изпускай тези оферти:

 

Красивата синоптичка на бТВ се появи в ултра къса цикламена пола, която веднага прикова погледите на зрителите, пише show.blitz.bg.

Още интересни новини:

Топ знаменитости, които са били откровени защо са избрали живот без деца

Хелън Мирън
През 2007 г. 61-годишната актриса беше много откровена за това как се чувства да стане майка. Тя призна: „Просто не ми пука. Нямам майчински инстинкт. И не мисля, че съм толкова необичаен случай.“ Тя продължи, като каза: „Толкова съм щастлива, че нямам деца. Но аз обичам децата и имам семейство.“

Уинона Райдър
Актрисата разказа за отговора, който получи от собствения си баща, когато се чудеше дали може да има деца на 42. Баща ѝ казал: „Има и други начини в живота ти да имаш деца“.

Опра Уинфри
Популярната 68-годишна водеща на токшоу има връзка с половинката си от 36 години. Но обяснява, че не съжалява за решението си да няма деца. Тя призна: „Не бих била добра майка на децата. Нямам търпение.“

Ашли Джъд
54-годишната актриса и активист обясни в мемоарите си от 2011 г., че е избрала да няма деца на 18-годишна възраст и че нейното решение е „голяма част“ от това коя е тя. Тя отбеляза: „Не е нужно да правя „мои“ деца, когато има толкова много сираци или изоставени деца, които се нуждаят от любов, внимание, време и грижи“.

Леонардо ди Каприо
На въпрос дали смята да има деца в бъдеще, холивудската звезда, която е и природозащитник, отговори: „Искаш да кажеш, искам ли да доведа деца в такъв свят?“ Изглежда обаче, че неговото решение не е твърдо установено. След това добави: „Ако се случи, ще се случи“.

Доли Партън
Въпреки че никога не е имала собствени деца, кънтри певицата винаги е имала силна връзка с децата и е свикнала с тяхното присъствие. Тя обясни: „Израснах в голямо семейство с 8 най-малки деца“. Тя продължи: „Често си мисля, че просто не ми е писано да имам деца, така че всички деца могат да бъдат мои.“

Още интересни новини:

Капитанът на баскетболния Локо София падна жертва на алкохола във „Фермата“ и направи шоу, което накара останалите претенденти за стоте бона да цвилят от смях. Подпийнал, Радо започна да флиртува с една от кокошките, заплаши зайците и жестоко стресира патетата в стопанството.

Спортистът се натряска във „Фермата“, след като отборът му „Нови надежди“ победи конкурентния „Стари герои“ в тежка битка и, по случай триумфа, получи няколко бутилки с вино и ракия. През целия следобед Радо не спря да си сипва, а в края на вечерта вече едва говореше.

Залитайки, той влезе с гръм и трясък в кокошарника, падна на колене и подсвирна на една от кокошките: „Ела, моето момиче, не се крий!“. Баскетболистът подходи дипломатично и към зайците: „Айде, мойте момчета, прибирайте се сами, преди да съм ви хванал аз!“, а думите и действията му накараха съотборниците му да се заливат от смях.

Доброто настроение обаче отстъпи на ужас, когато пияният Радо започна да подхвърля кокошките, да дърпа зайците за ушите и да стиска патетата в ръце, а те закрякаха в шок. Грубото му отношение към животните не остана незабелязано. От продукцията обявиха че баскетболистът и отборът му ще бъдат наказани.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Предстоят ни 24 часа валежи, бури и екстремни ветрове!
Next: Рецептата за тази салата ми даде една туркиня. Направих 5 буркана пробни и я изядохме веднага

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.