Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Предстоят ни 24 часа валежи, бури и екстремни ветрове!
  • Новини

Предстоят ни 24 часа валежи, бури и екстремни ветрове!

Иван Димитров Пешев октомври 2, 2022
bbbaurauruqrq.jpg

Предстоят ни 24 часа с условия за валежи и бури на много места в страната, а утре денят ще бъде екстремно ветровит и ще застудее.

 

До края на денонощието жълт код важи на много места в Западна и Централна България за условия за интензивни валежи, бури и дори градушки предимно привечер и до полунощ. В източната половина на страната интензивните явления ще бъдат след полунощ.

В събота ще остане все още топло за сезона. Температурите в повечето райони следобед ще бъдат между 25° и 30°.

Не изпускай тези оферти:

 

В неделя за цялата страна има предупреждения за вятър – силен и бурен от запад-северозапад в повечето райони. За област Сливен кодът утре е оранжево – за опасно време. В района на Сливен утре ще има условия за студения вятър бора със скорости често около 100 км в час.

 

В Централна и Източна България и утре има кодове за възможни значителни валежи, гръмотевици и градушки за часовете след полунощ и за сутрешните часове

След нощта и утрото с валежи и бури, утрешният ветровит ден ще ни донесе рязко понижение на температурите – максималните утре вече в повечето райони ще бъдат между 18° и 23°.

Облачността бързо ще намалява до слънчево.

През нощта при преминаването на студен атмосферен фронт в Западна и Централна България ще има значителни валежи с гръмотевични бури и градушки, които към сутринта ще обхванат и Североизточна България, съобщи на БТА Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ).

Вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще започне да се усилва. Минималните температури ще бъдат между 13°С и 18°С, в София около 13°С. Атмосферното налягане ще се повиши и ще бъде близко до средното за месеца.

За утре в област Сливен е обявено предупреждението за опасност „оранжев код“ заради очакван обилен валеж от дъжд и силен вятър. В цялата останала страна предупреждението е с една степен по-слабо – „жълт код“.

В неделя ще духа умерен и силен запад-северозападен вятър с който ще нахлуе по-хладен въздух. От запад валежите ще спират, а облачността ще намалява.

В Източна България преди обяд все още ще вали, в отделни райони с гръмотевици и условия за градушки, но след обяд и там облачността ще намалее. Максималните температури ще бъдат от 18°С-19°С по високите полета в Западна България до 26°С в югоизточните райони, в София – около 18°С.

Над Черноморието преди обяд ще бъде облачно с валежи. След обяд обяд облачността ще намалее до слънчево. Ще духа умерен до силен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22°С и 24°С. Температурата на морската вода е между 16°С и 20°С. Вълнението на морето ще бъде 2 бала.

В планините ще духа силен и бурен северозападен вятър. Още преди обяд валежи ще спрат а облачността ще намалее, най-късно в масивите от Източна България. Максимална температура на височина 1200 метра – около 15°С, на 2000 метра – около 7°С.

В понеделник и вторник ще има променлива, често значителна облачност. Ще има и валежи, на повече места през първия ден в Западна и Южна България. Северозападният вятър ще отслабне до умерен. Температурите ще се понижат още и във вторник минималните ще са между 8°С и 13°С, а максималните – между 15°С и 20°С.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дъщерята на Николета и Божинов с дрешки за хилядарка и телефон за 2 бона
Next: Натали Трифонова се появи в ултра къса цикламена пола в ефир

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.