Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родопите са пълни със злато и рубини, много хора забогатяват
  • Новини

Родопите са пълни със злато и рубини, много хора забогатяват

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
rsoqiiqiwroqworpwwiw.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Средногорието е българското Елдорадо, това е една от най-златоносните ни планини. Около Асеновград са златоносни реките в района на Горнослав, Долнослав. Някои притоци на Чая също са богати на златинки.


Какви са новите райони и обекти, които проучвате?

 

Тръпката на златотърсача е голяма. Пипне ли те, не те пуска. Новото проучване, върху което работим упорито, е търсене на самородно злато в района на уникалните скални ниши в Източните Родопи.

Обходихме част от района с екип от Кърджали, дори заснехме филм.

Скалните ниши с т.нар. шарапани са изключително интересни. Шарапаните са скални вдлъбнатини на тракийски светилища, дело на хората преди 2600-2800 години.

Една от хипотезите за нишите е базирана на откритите край скалните светилища рударски селища. Взех проби и установих наличие на самородно злато. Това води към извода, че шарапаните са използвани за рударска дейност и добив на злато от древните траки. Там са стривали рудата, пускали са вода и тъй като златото е тежко, се е задържало и са го събирали. Използвали са го за направа на накити, култови и трапезни съдове.

С колеги проучихме и известната местност Глухите камъни – високо и много древно тракийско светилище между Любимец и Маджарово.

Светилището е разположено върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Оказа се, че от двете страни на възвишенията – и откъм юг, и откъм север, където е село Ефрем, реките са масово златоносни. Там и аз, и колеги сме намирали самородни късове злато – с промиване и с металдетектори.

В отвесните скали са изсечени над 300 ниши, което прави светилището най-голямото подобно в Източните Родопи. Археолозите са убедени, че Глухите камъни са част от голям град.

Според археолози кръговете, издълбани в камъка, са служели за своеобразна карта, сочеща къде има злато. Скалното светилище е обвито в мистерии и легенди. Иманяри от години ровят в района в търсене на голямо имане. Според легенда от близкото село Малко градище някъде в района бил погребан виден тракийски владетел заедно с „девет вола злато”. Местните хора вярват, че всяка година на 6 декември скритото в пещера тракийско злато се показва и ярко заблестява.

Напролет ще продължим обхождането в Източните Родопи с местен археолог и със специалист от Минно-геоложкия университет.

Все пак Средногорието ли си остава българското Елдорадо?

Средна гора си остава Елдорадо, тя е една от най-златоносните ни планини. Още през 1980-те и 1990-те години, когато сме обхождали района с археолози, установихме, че почти по цялата територия на Средна гора има скални светилища, рударски дейности и останки от древни тракийски открити антични рудници.

Така че и в Средногорието ни предстоят проучвания догодина. Много интересни обекти има в района на хижа „Свежен“.

От години искам да обходя известната Букова могила над село Александрово, където на няколко места има останки от древни тракийски рудници. Там проучвания на геолози са установили самородно злато. Колеги, които обхождат района с металдетектори, намират по деретата самородни късове злато по половин грам, дори по грам.

Предстоят ли проучвания в района на Пловдив?

Край Асеновград са златоносни реките в района на Горнослав, Долнослав. Някои притоци на Чая също са богати на златинки.

Наскоро изнасях лекция пред ученици в Перущица. Със съдействието на кметството и на музейните работници планирам да проуча за наличие на самородно злато района над града, където има много интересни обекти.

Остава ли си популярно хоби иманярството у нас?

О, иманярството винаги има фенове, любители на митове и легенди. Все има хора да се запалват за скрити съкровища. Това никога няма да отмине. Дори наскоро пламна истинска истерия в Северозападна България по знаци, които овчар си играл да сече по скалите през 1970-те и 1980-те години.

Кои са най-известните средства за търсене на злато в момента?

Драги и металотърсачи си остават класика. 60 процента от търсачите залагат на металдетекторите, останалите около 40 процента – на драгите и улеите. При тях хамалогията е по-голяма, по пък промитото количество е по-голямо. Но пък хамалогията е част от тръпката.

Вече набират популярност и други методи – т.нар. пинпойнтери например. Това са малки уреди, носят се на колана. Когато се засече с металдетектор някакъв предмет, пинпойнтерът го фиксира точно.

Съветвам колегите ​- като тръгнат по златоносна река, да вкарват пинпойнтера в цепките на скалите. Там не се търси самородно злато, а тежка фракция -желязо и олово, съответно 7 и 13 пъти по-тежки от златото. Но ако реката е златоносна, задължително в цепките има и самородно злато.

Полускъпоценните камъни ли са последният хит на колекционерите?

Полускъпоценните камъни стават все по-популярни. Те са ми слабост, стара моя любов. Голяма тръпка е търсенето им.

Родопите са най-богати на полускъпоценни камъни у нас. В района на Кърджали, Момчилград, Маджарово, Крумовград има изстинали 6-7 вулкана, в резултат на което са се образували минерали – ахат, яспис, халцедон, аметист, рубини.

Четирите най-скъпи камъка, използвани за бижута – диамант, рубин, сапфир, изумруд, се намират у нас, с голямо търсене, разбира се.

Напролет ми предстои експедиция в Ардинско-Смолянския регион за търсене на рубини, кралските камъни и колекционерски циркон – невероятно красив, след като се обработи, прилича на диамант.

Особено популярност набира търсенето на рубини във водите на реките в Родопите. Аз самият намирам доста.

Като ги светнеш с ултравиолетова светлина, светят като жар, защото вътре има съдържание на хром. Той определя цвета на самия рубин – розов, червен или кървавочервен.

Много важно е ултравиолетовото фенерче – когато промивате, гледайте с него задължително, това е начинът да се идентифицира рубинът. Той е силно флуоресцентен, съдържа хром и свети като жар. А като го промиеш в легенчето, може да го объркаш с гранат – има червени красиви гранати, също като рубините. Ако не си светнал с ултравиолетовото фенерче, няма как да разбереш дали е рубин или гранат.

Проблемът с рубините е в това, че са мътни. За избистрянето се изисква много знание и техника ​- нагряват се до определена температура, после се шлифоват. Затова са и скъпи ​- един карат натурален рубин, когато е обработен, е 0.200 от грама. При минералите каратите се изчисляват в тежината – 1 грам е 5 карата, т.е. 0.2 грама е 1 карат. Затова диаманти, рубини се продават на карат, по които се изчислява теглото на самия минерал.

Един карат обработен истински рубин струва между 4000-4500 долара, в пъти по-скъп от златото.

Пазя в тайна точното местонахождение на рубините, за да не станат обект на посегателства от недоброжелатели. Хора, алчни за бързо забогатяване, ще тръгнат по реките, ще съсипят природата, ще превърнат района в Клондайк.

Много ценен е и аквамаринът. Ще дам жокер за запалените търсачи – когато откриете някъде опушен кварц, вероятността наблизо да има и аквамарин е голяма, вървят ръка за ръка.

Продължава ли търсенето на метеорити у нас?

На последния събор на Асоциацията имаше едно момче от Стара Загора, което беше намерило български метеорит тази година. Колегата Георги Пенев, изследовател на метеорити, който поддържа контакт с него, подаде информация в европейски специализиран център и се оказа, че наистина става въпрос за железен метеорит, открит в Старозагорска област.

Кирил Стаменов е златотърсач с над 40-го-дишен стаж. Създател и председател на Българска-та асоциация на търсачи-те на самородно злато и метеорити, единствена на Балканите. Запалил се още като ученик по търсенето на злато, минерали, метео-рити. Оттогава датират хобитата му история, археология, нумизматика. Негови приятели и учители са най-известните българ-ски геолози и археолози, сред които Георги Китов. И до днес любим автор му е Джек Лондон, описал при-ключенията си като злато-търсач в прочути творби като “Златният каньон” и “Жажда за живот”.Стаменов е направил нова карта на находищата със самородно злато.Поддържа специализира-ни сайтове. Приятелите с право го наричат нашенски Индиана Джоунс, по ана-логия с прочутия филмов герой, търсач на съкровища и приключения

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тази пещера може да се окаже най-красивата, но и най-мистериозната в България
Next: Мъж влезе в пещера да търси съкровище, но излезе с бели кичури и жена му припадна като го видя

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.