Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родът на Антоний Генов изчезна завинаги
  • Новини

Родът на Антоний Генов изчезна завинаги

Иван Димитров Пешев декември 23, 2022
antotiasnsdoas.png

На 15 декември се навършват 16 години от трагичната смърт на големия актьор Антоний Генов, а паметта му ще бъде почетена единствено от вдовицата му Нели Монеджикова, която не е спряла да посещава гроба му.

 

Родът на кинолегендата обаче изчезна завинаги, а гените и талантът му няма да бъдат продължени, защото през миналата година по същия трагичен начин си замина и единственият му син Ангел. Той бе намерен мъртъв в апартамента си в Англия след тежка интоксикация вследствие на употреба на алкохол и забранени субстанции.

 

Не изпускай тези оферти:

Смъртта му почерни майка му Нели, която 9 месеца се бореше да получи тленните му останки, за да ги разпръсне над любимото му място в България – Камен бряг. Ангел бе наследил таланта на родителите си и беше актьор в Лондон, но нелепата съдба на баща му го застигна, а отчаянието и депресията го подтикнаха към трагичния му край.

 

По същия начин си замина и Антоний Генов, който издъхна само на 56 години, а трупът му бе открит от жената на живота му – Нели Монеджикова, която в студения следобед на 15 декември 2006 г. го намира бездиханен насред жилището им близо до столичния парк „Заимов“. Генов издъхва от инфаркт, който го връхлетява внезапно, без преди това да се е оплаквал от проблеми със сърцето.

Той се превръща във всенароден любимец, изигравайки психиатъра д-р Банков в „Адаптация“ на режисьора Въло Радев, като Волов в „Записки по българските въстания“, Велизарий в „Хан Аспарух“ и редица други значими роли в българските кино и театър.

 

Генов се оттегля от сцената и екрана още 14 години преди да издъхне, унизен и огорчен, че за него няма работа нито в киното, нито в Народния театър, където прави роли, които влизат в златния фонд на българското театрално изкуство.

Антоний Генов е роден на 9 февруари 1950 г. в семейството на Ангел и Лили Генови. Баща му е изтъкнат музикант, дългогодишен солист на Софийската държавна опера. Именно от него Антоний се влюбва в изкуството още като дете.

Детската му мечта е да стане художник и дори кандидатства в Художествената гимназия, но за негово съжаление не е приет, затова се насочва към актьорската професия. Завършва актьорско майсторство в класа на професор Надежда Сейкова във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Започва своята кариера в театър „Сълза и смях“, като не след дълго вече е на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. В края на 70-те и началото на 80-те години Антоний Генов е една от най-големите звезди в българското кино, а в цялата страна няма жена, която да не е влюбена в него.

 

Въпреки небивалия интерес към личността му и тълпите почитателки до смъртта си той остава верен единствено и само на съпругата си – актрисата Нели Монеджикова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордостта на Ники Дойнов: Хубавата Петя запуши устите на завистниците
Next: Проф.Мермерски: Ако една жена иска да отслабне и да е здрава, трябва да яде това всеки ден

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.