Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Родът на Антоний Генов изчезна завинаги
  • Новини

Родът на Антоний Генов изчезна завинаги

Иван Димитров Пешев декември 23, 2022
antotiasnsdoas.png

На 15 декември се навършват 16 години от трагичната смърт на големия актьор Антоний Генов, а паметта му ще бъде почетена единствено от вдовицата му Нели Монеджикова, която не е спряла да посещава гроба му.

 

Родът на кинолегендата обаче изчезна завинаги, а гените и талантът му няма да бъдат продължени, защото през миналата година по същия трагичен начин си замина и единственият му син Ангел. Той бе намерен мъртъв в апартамента си в Англия след тежка интоксикация вследствие на употреба на алкохол и забранени субстанции.

 

Не изпускай тези оферти:

Смъртта му почерни майка му Нели, която 9 месеца се бореше да получи тленните му останки, за да ги разпръсне над любимото му място в България – Камен бряг. Ангел бе наследил таланта на родителите си и беше актьор в Лондон, но нелепата съдба на баща му го застигна, а отчаянието и депресията го подтикнаха към трагичния му край.

 

По същия начин си замина и Антоний Генов, който издъхна само на 56 години, а трупът му бе открит от жената на живота му – Нели Монеджикова, която в студения следобед на 15 декември 2006 г. го намира бездиханен насред жилището им близо до столичния парк „Заимов“. Генов издъхва от инфаркт, който го връхлетява внезапно, без преди това да се е оплаквал от проблеми със сърцето.

Той се превръща във всенароден любимец, изигравайки психиатъра д-р Банков в „Адаптация“ на режисьора Въло Радев, като Волов в „Записки по българските въстания“, Велизарий в „Хан Аспарух“ и редица други значими роли в българските кино и театър.

 

Генов се оттегля от сцената и екрана още 14 години преди да издъхне, унизен и огорчен, че за него няма работа нито в киното, нито в Народния театър, където прави роли, които влизат в златния фонд на българското театрално изкуство.

Антоний Генов е роден на 9 февруари 1950 г. в семейството на Ангел и Лили Генови. Баща му е изтъкнат музикант, дългогодишен солист на Софийската държавна опера. Именно от него Антоний се влюбва в изкуството още като дете.

Детската му мечта е да стане художник и дори кандидатства в Художествената гимназия, но за негово съжаление не е приет, затова се насочва към актьорската професия. Завършва актьорско майсторство в класа на професор Надежда Сейкова във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“.

Започва своята кариера в театър „Сълза и смях“, като не след дълго вече е на сцената на Народния театър „Иван Вазов“. В края на 70-те и началото на 80-те години Антоний Генов е една от най-големите звезди в българското кино, а в цялата страна няма жена, която да не е влюбена в него.

 

Въпреки небивалия интерес към личността му и тълпите почитателки до смъртта си той остава верен единствено и само на съпругата си – актрисата Нели Монеджикова.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гордостта на Ники Дойнов: Хубавата Петя запуши устите на завистниците
Next: Проф.Мермерски: Ако една жена иска да отслабне и да е здрава, трябва да яде това всеки ден

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.