Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Руският външен министър Сергей Лавров изрази разочарование от напредъка на
  • Новини

Руският външен министър Сергей Лавров изрази разочарование от напредъка на

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Руският външен министър Сергей Лавров изрази разочарование от напредъка на

Лавров: Получава се малко като разговор на ням с глух

Руският външен министър Сергей Лавров изрази отчаяние от напредъка на разговора след диалога си с английския си сътрудник Лиз Тръс

“ Получава се диалог сред глух и ням. Изглежда, че слушаме, само че не чуваме „, сподели той на конференция.

По думите му съветската страна неведнъж, в това число и този път, е давала подробни уточнения по отношение на позицията си и е цитирала причини, които демонстрират безпочвеността на опасенията от допустима „ инвазия “ в Украйна.

„ Почувствах, че нашите сътрудници или не са осведомени с тези подробни пояснения, или са ги пренебрегнали изцяло “, сподели Лавров.

Руският външен министър добави, че Русия не се пробва да заплашва други страни. „ Вижте обществените ни изказвания, на никое място не са отправени закани, заплашват нас “, сподели той.

В тази връзка Лавров разяснява известията, че Европейски Съюз приготвя групов отговор на писма от съветското външно министерство с молба страните членки на ОССЕ да разяснят по какъв способ имат намерение да изпълнят задължението за сплотеност на сигурността, съгласно което никоя страна не може да обезпечи сигурността си за сметка на различен.

„ Както чух, вместо почтени отговори от всяка страна, Европейският съюз желае да направи групов документ, където ще бъдат изравнени всички нюанси на националните позиции. Убеден съм, че в този случай няма да се получи диалог. Тогава евентуално ще помислим по какъв способ да излезем от тази обстановка “, сподели той.
Лавров: Столтенберг е изгубил връзка с действителността, от дълго време не му обръщам внимание
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг от дълго време е изгубил връзка с действителността, а изказванията му не може да се възприемат съществено…
Прочети повече
В същото време Лиз Тръс съобщи, че идва в Москва, с цел да убеди Русия да поеме по пътя на дипломацията. “ Евентуална война в Украйна би била злополука за съветския и украинския народ и за европейската сигурност „, сподели тя. “ Има различен път, дипломатически път, който дава опция да се избегнат спорове и кръвопролития „, добави Тръс. Лавров от своя страна означи, че по време на договарянията е разказал на английската си колежка за обстановката с Минските съглашения, които Киев отхвърля да съблюдава като подкопава опитите за спокойно разрешаване на спора в Донбас.

Още: Руски разбор изброява аргументи за какво на Борис Джонсън незабавно му би трябвало война с Русия

 

 

Още от ЕВРОПА:

Continue Reading

Previous: С бюджета за 2022г. ние правим инвестиции от 12 млрд.
Next: Полицейска банда отива на съд за рекет – КРИМИНАЛНО

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.