Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Руският външен министър Сергей Лавров изрази разочарование от напредъка на
  • Новини

Руският външен министър Сергей Лавров изрази разочарование от напредъка на

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2022
Руският външен министър Сергей Лавров изрази разочарование от напредъка на

Лавров: Получава се малко като разговор на ням с глух

Руският външен министър Сергей Лавров изрази отчаяние от напредъка на разговора след диалога си с английския си сътрудник Лиз Тръс

“ Получава се диалог сред глух и ням. Изглежда, че слушаме, само че не чуваме „, сподели той на конференция.

По думите му съветската страна неведнъж, в това число и този път, е давала подробни уточнения по отношение на позицията си и е цитирала причини, които демонстрират безпочвеността на опасенията от допустима „ инвазия “ в Украйна.

„ Почувствах, че нашите сътрудници или не са осведомени с тези подробни пояснения, или са ги пренебрегнали изцяло “, сподели Лавров.

Руският външен министър добави, че Русия не се пробва да заплашва други страни. „ Вижте обществените ни изказвания, на никое място не са отправени закани, заплашват нас “, сподели той.

В тази връзка Лавров разяснява известията, че Европейски Съюз приготвя групов отговор на писма от съветското външно министерство с молба страните членки на ОССЕ да разяснят по какъв способ имат намерение да изпълнят задължението за сплотеност на сигурността, съгласно което никоя страна не може да обезпечи сигурността си за сметка на различен.

„ Както чух, вместо почтени отговори от всяка страна, Европейският съюз желае да направи групов документ, където ще бъдат изравнени всички нюанси на националните позиции. Убеден съм, че в този случай няма да се получи диалог. Тогава евентуално ще помислим по какъв способ да излезем от тази обстановка “, сподели той.
Лавров: Столтенберг е изгубил връзка с действителността, от дълго време не му обръщам внимание
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг от дълго време е изгубил връзка с действителността, а изказванията му не може да се възприемат съществено…
Прочети повече
В същото време Лиз Тръс съобщи, че идва в Москва, с цел да убеди Русия да поеме по пътя на дипломацията. “ Евентуална война в Украйна би била злополука за съветския и украинския народ и за европейската сигурност „, сподели тя. “ Има различен път, дипломатически път, който дава опция да се избегнат спорове и кръвопролития „, добави Тръс. Лавров от своя страна означи, че по време на договарянията е разказал на английската си колежка за обстановката с Минските съглашения, които Киев отхвърля да съблюдава като подкопава опитите за спокойно разрешаване на спора в Донбас.

Още: Руски разбор изброява аргументи за какво на Борис Джонсън незабавно му би трябвало война с Русия

 

 

Още от ЕВРОПА:

Continue Reading

Previous: С бюджета за 2022г. ние правим инвестиции от 12 млрд.
Next: Полицейска банда отива на съд за рекет – КРИМИНАЛНО

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.