Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Рязка промяна! Хиляди пенсионери ще бъдат изненадани
  • Новини

Рязка промяна! Хиляди пенсионери ще бъдат изненадани

Иван Димитров Пешев април 26, 2024
vsdfvsdfbfgbfgnhghg.png

Може да настъпи сериозна промяна с пенсиите, която засяга хиляди пенсионери у нас.

Да се изплаща нов вид пенсия, предлагат депутатите от ГЕРБ и ДПС с промени в два закона – Кодекса за социално осигуряване и Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, пише pariteni.bg

Според промените добавката, която получават сега репресирани лица у нас, вече ще бъде пенсия за репресия, като се повишава размерът й.

Според кодекса право на такава пенсия ще имат репресирани, като тя се полага на човека от момента, в който той навърши възрастта за пенсиониране по общия ред, без обаче да има изискване за трудова дейност и осигурителен стаж. Преживелият съпруг пък ще получава пенсията за репресия на починалия, пише още в промените.

Според закона сега добавката, която получават репресираните, е процент от средната пенсия за стаж и възраст и зависи от това колко време човекът е бил в затвор, трудово-възпитателни общежития и лагери. За хора, които са били до 6 месеца, имат право на 30% от средната пенсия за стаж и възраст, като процентът расте и стига до 50 на сто за тези, които са били над 120 месеца.

Сега се предлага най-ниската пенсия за репресия да бъде 45 на сто от средната пенсия за стаж и възраст за тези, лежали в лагери до 6 месеца, като процентът стига до 75 на сто.

Тези, които са били интернирани, изселвани и заселвани по административен ред или са били нелегални до 12 месеца, се предлага да получават 15, а не 10 на сто от средната пенсия за осигурителен стаж и възраст, от 12 до 36 месеца – 22%, а не 15 на сто от нея, а над 36 месеца – 30 на сто вместо 20 на сто.

Според вносителите промените засягат около 6000 българи, репресирани и преживели съпрузи, включително 1000 български граждани, репресирани при насилствената смяна на имената през 1984-1989 г. предлаганите промени ще натоварят държавния бюджет, тъй като размерът на разходите за пенсионно подпомагане на репресираните в резултат на тези промени ще се удвои, посочват депутатите, пише pariteni.bg. Затова и те предлагат промените да влязат в сила от следващата година ,за да се предвидят парите в бюджета.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Алек заведе Надежда в дома си, a часове по-късно тя влезе в болница на системи
Next: Нов удар за Лидл, Билла и Кауфланд от български гигант обяви БТВ

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.