Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Само 3% от хората я притежават: Ето колко страхотно е да имате Х върху дланта си
  • Новини

Само 3% от хората я притежават: Ето колко страхотно е да имате Х върху дланта си

Иван Димитров Пешев февруари 21, 2022
dlannxxxx.png

Можете да споделите с приятели от тук:

Дори и да не вярвате много-много на гадатели, които “четат” съдбата ни по линиите
на ръката, сигурно все пак сте се вглеждали в символите, които тези линии образуват.
Много от нас имат върху дланта си буква “М” и многократно сме писали, какво означава
това.

Оказва се, обаче, че друг символ се среща много по-рядко, едва у 3% от хората
по света, и вещае наистина интересни неща. Става дума за
буквата Х върху дланта .

 

Откъде идва символиката?

Гадателите използват различни методи за прогнозиране на бъдещето. Един от тях е т.нар. хиромантия, т.е. четенето на дланта.

Хиромантията е древно изкуство. Линиите на дланите могат да разкажат много за човека – от биографията до кариерата и дори любовния му живот.

История на хиромантията.

Александър Велики също обичал хиромантията. Тази област на познание го интересувала толкова много, че дори интерпретирал линиите на собствените си длани.

Смята се, че за първи път този метод на прогнозиране е изобретен в Индия от Махариши
Валмики. Той написал книга за хиромантията, която след това се разпространила по целия
свят.

 

Тайната на величието на Александър.

Александър координирал всичките си планове и действия с линиите на дланите си. Според легендата никой друг не е имал такива линии и извивки, както него, въпреки
че не е възможно да се провери това.

Но най-страхотният знак на дланта е буквата X.

Казват, че на дланта на Александър имало буквата X, което го прави толкова уникален.

Също така се казва, че подобен характерен модел се среща само в 3% от световното
население.

 

Научни изследвания.

Московският институт СТИ провел изследване на мистериозната буква X и нейното влияние върху съдбата на човека.

След като са изследвали много такива случаи, изследователите стигнали до заключението,
че буквата X се намира на дланите на лидери с уникални качества, които ги правят
изключение сред мнозинството.

Известни притежатели на буквата Х.

Сред носителите на буквата X са такива личности като гръцкия император Александър
Велики, американския президент Авраам Линкълн и дори Сталин.

 

Интелектуално превъзходство.

Смята се, че хората с буквата Х са най-интелигентните, имат изключителен ум,
несравними лидерски качества и богатство от знания. Те знаят как да прощават, но никога не забравят нищо.

Сила и власт.

Обикновено тези хора получават много власт в ръцете си. Те винаги са щастливи и могат да се приспособят към всякакви обстоятелства. Като цяло, те са уникални!

Вярвате ли в хиромантията? Споделете тази статия с тези, които вярват!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Цветелина Бориславова на 62 смая всички с перфектно тяло и безупречна визия
Next: Супата на леля Зина е вълшебна: Чисти тялото от токсини и помага на имунната система

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.