Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашка Васева: Пожелавам си да прогледна, дните ми минават тъжно и бавно
  • Новини

Сашка Васева: Пожелавам си да прогледна, дните ми минават тъжно и бавно

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
sashaskhkaskvaskveva.png

Пожелавам си единствено да прогледна и здраве. Дните ми минават тъжно. Хората могат да ми помогнат, като ме канят на участия. Искам да ме обичат, както до този момент и да бъдат съпричастни със съдбата ми, както до този момент.

Покъртителна изповед пред БТВ направи певицата Сашка Васева.

През 2009 г. тя призна, че не вижда с дясното око и оттогава води борба за зрението си. Миналата година Сашка Васева започна още по-страшна борба – с тумор в мозъка. Сложна 12-часова операция в Германия отстранява тумор с размерите на яйце. Зрението на певицата се подобрява и вече вижда силуети. Тази седмица дойде и изненадваща новина – Сашка Васева е в България и ще излезе на сцената на „Пирин фолк“.

Сцената и музиката – лекарството за певицата

Не изпускай тези оферти:

„Чувствам се добре. Вълнувам се от появата си на „Пирин фолк“, защото това е моята сцена. 30 години „Пирин фолк“ – 30 години Сашка Васева. Моята кариера започва там с песента „Не мога да те забравя Георги“. Песен, която публиката направи хит“, добави певицата.

Васева допълни, че през годините сцената и музиката са били лекарство за нея и допълни, че последните няколко месеца са най-трудният период в живота ѝ.

„Съпругът ми е ангел“

„Имаше моменти, които виждах, че не се подобрява зрението ми и това ме отчайва. Лекарите дава надежда, че ще се възстанови с времето, но кой знае това. „Моят съпруг е ангел. Имам късмет, че съм се оженила за него. Песента, която ще изпея на „Пирин фолк“ – „Зелените очи“ беше своеобразна молитва преди да го срещна. Съпругът ми направи и невъзможното да спаси живота ми“, каза Сашка Васева.

„Искам да пея, за мен сцената е всичко. Там се чувствам в най-свои води. Липсват ми сценичните тоалети“, добави тя.

„Нито един колега не ми помогна“

„Нито един колега не остана с мен. Всички си правиха пиар и реклама, че ще ми помагат. В края на краищата нито един колега не ми помогна“, заяви Сашка Васева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гаф на Гранична полиция коствал живота на двете ченгета в Бургас?
Next: Дете почина след нелеп инцидент с колело. Почина, защото държавата ни е ударила дъното и копае мощно надолу

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.