Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сашка Васева: Пожелавам си да прогледна, дните ми минават тъжно и бавно
  • Новини

Сашка Васева: Пожелавам си да прогледна, дните ми минават тъжно и бавно

Иван Димитров Пешев август 28, 2022
sashaskhkaskvaskveva.png

Пожелавам си единствено да прогледна и здраве. Дните ми минават тъжно. Хората могат да ми помогнат, като ме канят на участия. Искам да ме обичат, както до този момент и да бъдат съпричастни със съдбата ми, както до този момент.

Покъртителна изповед пред БТВ направи певицата Сашка Васева.

През 2009 г. тя призна, че не вижда с дясното око и оттогава води борба за зрението си. Миналата година Сашка Васева започна още по-страшна борба – с тумор в мозъка. Сложна 12-часова операция в Германия отстранява тумор с размерите на яйце. Зрението на певицата се подобрява и вече вижда силуети. Тази седмица дойде и изненадваща новина – Сашка Васева е в България и ще излезе на сцената на „Пирин фолк“.

Сцената и музиката – лекарството за певицата

Не изпускай тези оферти:

„Чувствам се добре. Вълнувам се от появата си на „Пирин фолк“, защото това е моята сцена. 30 години „Пирин фолк“ – 30 години Сашка Васева. Моята кариера започва там с песента „Не мога да те забравя Георги“. Песен, която публиката направи хит“, добави певицата.

Васева допълни, че през годините сцената и музиката са били лекарство за нея и допълни, че последните няколко месеца са най-трудният период в живота ѝ.

„Съпругът ми е ангел“

„Имаше моменти, които виждах, че не се подобрява зрението ми и това ме отчайва. Лекарите дава надежда, че ще се възстанови с времето, но кой знае това. „Моят съпруг е ангел. Имам късмет, че съм се оженила за него. Песента, която ще изпея на „Пирин фолк“ – „Зелените очи“ беше своеобразна молитва преди да го срещна. Съпругът ми направи и невъзможното да спаси живота ми“, каза Сашка Васева.

„Искам да пея, за мен сцената е всичко. Там се чувствам в най-свои води. Липсват ми сценичните тоалети“, добави тя.

„Нито един колега не ми помогна“

„Нито един колега не остана с мен. Всички си правиха пиар и реклама, че ще ми помагат. В края на краищата нито един колега не ми помогна“, заяви Сашка Васева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Гаф на Гранична полиция коствал живота на двете ченгета в Бургас?
Next: Дете почина след нелеп инцидент с колело. Почина, защото държавата ни е ударила дъното и копае мощно надолу

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.