Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сбогом на жегите! Времето се обръща – дъжд и гръмотевици в тези градове, градусите рязко падат
  • Новини

Сбогом на жегите! Времето се обръща – дъжд и гръмотевици в тези градове, градусите рязко падат

Иван Димитров Пешев август 31, 2022
zhegegiasigas.jpg

С края на календарното лято през тази седмица ни очаква промяна на времето.

В следващите часове ще се развиват купести облаци и след обяд над западните и югозападни райони ще има гръмотевични бури и краткотрайни валежи.

Дневните температури ще достигнат 30 до 34, 35 градуса, като най-горещо ще бъде на североизток.

През нощта все още на места в западните райони ще има превалявания с гръмотевици, но явленията ще стихват. Сутринта температурите ще бъдат от 15 до 21 градуса.

Не изпускай тези оферти:

Утре ще се развива купеста облачност и на много места в Западна България ще превали и прегърми. Ще има и райони с интензивни валежи. Максималните температури ще са от около 28 градуса на запад до 34 градуса в източните райони. По морето ще духа до умерен вятър от изток.

Въпреки, че август е към края си, лятото в Европа продължава, с температури около и над 30 градуса в повечето места, както и слънчево време в много от европейските столици.

Повече облаци и слаби краткотрайни валежи ще има само на места на север и запад, а на Балканите, в западната част на полуострова ще има краткотрайни валежи и гръмотевици, но ще остава топло.

В сряда вероятност за краткотрайни валежи и гръмотевици има над цялата страна, но отново по-значителни ще бъдат явленията на запад и на места в централните части. Температурите все още ще остават високи, от около 27-28 до 33 градуса.

Плавното понижение на температурите ще продължи и в четвъртък, когато дневните стойности в повечето места ще са от 26 до 31 градуса. Ще бъде неустойчиво, с превалявания и гръмотевици на много места в страната. Ще се появи и усили до умерен вятър от североизток и изток.

Значително по-хладно, с променлива облачност, временно намаляваща в някои райони следобед, както и с превалявания от дъжд, ще бъде времето в петък. Ще духа слаб североизточен вятър и температурите ще са от 19-24 градуса в северните райони и по високите полета до 28-30 в крайните южни райони.

В събота краткотрайни валежи ще има главно около планините на юг. Следобед облачността ще намалява до незначителна и слънчево време. Дневните температури ще бъдат от 22, 23 до около 28 градуса.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Арестуваха дилър номер 1 на Созопол, известен като Царя на белото
Next: Тежко е! Развод съсипа Иван Костов за юбилея му

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.