Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът спря току-що! Части от Украйна доброволно стават руска територия!
  • Новини

Светът спря току-що! Части от Украйна доброволно стават руска територия!

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2022
jukraiinniaa.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Лидерите на двете „сепаратистки републики“ в Украйна – Донецк и Луганск, призоваха руския президент Владимир Путин да ги признае за независими. В два адреса към президента те паралелно се обърнаха към него с молба за това.

Това се случва в контекста на свиканото днес извънредно заседание на Съвета по сигурност на Русия, което се проведе преди минути в Кремъл.

Миналата седмица, на 15 февруари, когато от Запада бе обявено, че на следващия ден Русия ще нахлуе в Украйна за пореден път, изненадващо Путин оттегли голяма част от струпаните в южната част на страната войници. В същото време обаче „Дума“ призова президента да обяви регионите за независими, с което въведе смут в западното разузнаване и създаде впечатление за „хаос“ в политическия елит на Русия. Това обаче съвсем не е така.

По-рано днес излезе информация, че през деня е имало престрелка между войници на Русия и Украйна и то на територията на първата, при която са били убити петима украинци и унищожени две бронирани машини. Сега новината е, че един от войниците, навлезли по неизвестни към момента причини в границите на Русия, е бил заловен, а това дава достатъчно доказателство пред Кремлин за намеренията на Украйна и НАТО.

През уикенда пък започна масова евакуация от двата региона Донецк и Луганск, която бе наредена от техните де-факто лидери – Денис Пушилин и Леонид Пасечник. Донбас в момента е в извънредно положение, а вероятността напрежението да ескалира до края на днешния ден изглежда повече от голяма. Нещо повече – според руските медии, след извънредното заседание на Съвета за сигурност в Москва, пред Путин е бил поставен директно въпросът двете републики да бъдат присъединени към Русия. Такова решение пък би било достатъчно основание пред западните „партньори“, както обича да се изразява самият президент, да предприемат действия в защита на „териториалната цялост“ на Украйна. Какви точно ще са те и дали ще доведат до война е въпрос, който към момента остава без отговор.

Всичко това се случва и в контекста на срещата между Путин и Макрон вчера, която привидно даде надежда, че няма да има повече ескалации и Минското споразумение ще бъде спазено. На този етап обаче това изглежда невъзможно. Владимир Путин пък около 17:20 ч. наше време обяви, че ще вземе решение дали двете републики ще станат част от Русия до края на деня.

Въпреки всичко, което се случва, от Москва настояват, че диалогът между Русия и Запада трябва да продължи, надявайки се все пак на мирно решение на ситуацията. Проблемът обаче е, че двете републики Донецк и Луганск вече осма година са част от Украйна само на хартия, на карта. Там населението е предимно руско и проблеми на етническа основа имаше още директно след „Евромайдана“ в началото на 2014 г.

Политическите коментари и позиции по света в момента „валят“. Консенсусът е очакван сред западните лидери – Русия трябва да „спре агресията“ и да се откаже от защитата на своите интереси. Това, разбира се, се случва в контекста на ненужната експанзия на НАТО към Украйна – нещо, което нарушава ратифицираните от САЩ и Русия още по времето на СССР договори.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: През 70-те България е била най-близо до развитите западни държави
Next: Трагедията във Върбица, 10 войници загиват в придошлата река през 1990 г

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.