Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Светът спря току-що! Части от Украйна доброволно стават руска територия!
  • Новини

Светът спря току-що! Части от Украйна доброволно стават руска територия!

Иван Димитров Пешев февруари 22, 2022
jukraiinniaa.jpeg

Можете да споделите с приятели от тук:

Лидерите на двете „сепаратистки републики“ в Украйна – Донецк и Луганск, призоваха руския президент Владимир Путин да ги признае за независими. В два адреса към президента те паралелно се обърнаха към него с молба за това.

Това се случва в контекста на свиканото днес извънредно заседание на Съвета по сигурност на Русия, което се проведе преди минути в Кремъл.

Миналата седмица, на 15 февруари, когато от Запада бе обявено, че на следващия ден Русия ще нахлуе в Украйна за пореден път, изненадващо Путин оттегли голяма част от струпаните в южната част на страната войници. В същото време обаче „Дума“ призова президента да обяви регионите за независими, с което въведе смут в западното разузнаване и създаде впечатление за „хаос“ в политическия елит на Русия. Това обаче съвсем не е така.

По-рано днес излезе информация, че през деня е имало престрелка между войници на Русия и Украйна и то на територията на първата, при която са били убити петима украинци и унищожени две бронирани машини. Сега новината е, че един от войниците, навлезли по неизвестни към момента причини в границите на Русия, е бил заловен, а това дава достатъчно доказателство пред Кремлин за намеренията на Украйна и НАТО.

През уикенда пък започна масова евакуация от двата региона Донецк и Луганск, която бе наредена от техните де-факто лидери – Денис Пушилин и Леонид Пасечник. Донбас в момента е в извънредно положение, а вероятността напрежението да ескалира до края на днешния ден изглежда повече от голяма. Нещо повече – според руските медии, след извънредното заседание на Съвета за сигурност в Москва, пред Путин е бил поставен директно въпросът двете републики да бъдат присъединени към Русия. Такова решение пък би било достатъчно основание пред западните „партньори“, както обича да се изразява самият президент, да предприемат действия в защита на „териториалната цялост“ на Украйна. Какви точно ще са те и дали ще доведат до война е въпрос, който към момента остава без отговор.

Всичко това се случва и в контекста на срещата между Путин и Макрон вчера, която привидно даде надежда, че няма да има повече ескалации и Минското споразумение ще бъде спазено. На този етап обаче това изглежда невъзможно. Владимир Путин пък около 17:20 ч. наше време обяви, че ще вземе решение дали двете републики ще станат част от Русия до края на деня.

Въпреки всичко, което се случва, от Москва настояват, че диалогът между Русия и Запада трябва да продължи, надявайки се все пак на мирно решение на ситуацията. Проблемът обаче е, че двете републики Донецк и Луганск вече осма година са част от Украйна само на хартия, на карта. Там населението е предимно руско и проблеми на етническа основа имаше още директно след „Евромайдана“ в началото на 2014 г.

Политическите коментари и позиции по света в момента „валят“. Консенсусът е очакван сред западните лидери – Русия трябва да „спре агресията“ и да се откаже от защитата на своите интереси. Това, разбира се, се случва в контекста на ненужната експанзия на НАТО към Украйна – нещо, което нарушава ратифицираните от САЩ и Русия още по времето на СССР договори.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: През 70-те България е била най-близо до развитите западни държави
Next: Трагедията във Върбица, 10 войници загиват в придошлата река през 1990 г

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.