Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега е мой ред да говоря, ето я моята гледна точка за Дебора, обяви Георги
  • Новини

Сега е мой ред да говоря, ето я моята гледна точка за Дебора, обяви Георги

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
vsdbsdbewgew.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Случаят в Стара Загора с макетния нож и Дебора Михайлова е тема номер 1 в България в последната седмица.

За първи път Георги Георгиев от Стара Загора, проговори пред медиите за случилото се.

Това стана на път към залата, където се гледа мярката му.

От самото начало той напълно отрича да е замесен.

 

Сега пред репортерите на Нова тв обяви, че никога не е заплашвал Дебора Михайлова.

„Имам малко дете, което се нуждае от моята подкрепа. Не съм се укривал и ще се явявам на всички призовки“, заяви той.

Заваляха коментари:

„Нали има телефони и социални мрежи, ако има доказателства, това се установява.“

„Срещу ръжен не се рита! Паметта на смартфоните не е като на татиуираната буца – няма мърдане!“

„Много е нахилен , забавно му е . Дано получи справедлива присъда !“

„Не бил тай,а кой -някой извънземен.Като видя дебелия край започна да плаче като госпожица.“

 

Прави впечатление, че Георги е усмихнат и сякаш е в добро настроение.

Дали е уверен, че ще бъде пуснат отново на свобода?

Има данни обаче, че Георги е пращал такива съобщения на Дебора.

Тя твърди, че го е разпознала по парфюма и брадата, макар да е бил маскиран.

„Косата ми ще порасне, белезите ще избледнеят, а Вашата подкрепа ще остане завинаги в сърцето ми!
Благодаря ви!“ , заяви преди няколко дни Дебора.

Тя получи невероятна подкрепа от хората в коментарите и по улиците на България.

Ето коментарите:

Деби ти си герой! След всичко преживяно ще бъдеш още по-силна и красива! Животът е пред теб, ще сбъднеш всичките си мечти!

На това се казва силно момиче ! Прекрасна си не се предавай и гледай само напред

Гледам коментарите и ви се чудя

Всеки втори пише , че момичето щяло да забрави за страданието си .

Хора на чужд гръб и сто тояги са малко !

Всеки може да си приказва и след ден , два хората да забравят , но само тя си знае какво и е и дали ще го забравя“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жeнa нa 44г: Имaм няĸoлĸo ĸpeдитa, нe мoгa дa ги въpнa, ĸaĸвo дa пpaвя? Moля зa cъвeт
Next: Георги се появи окован и ухилен до уши в съда, не е за вярване какво каза за Дебора

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
  • Качих се в самолета и видях бившия си шеф да седи до мен в икономична класа.
  • Самолетната седалка изскърца под мен, жален, почти човешки стон. Звук, който познавах твърде добре. Беше звукът на осъждането, звукът на общественото порицание, въплътен в парче плат и метал. Аз бях Мая. Жена с наднормено тегло, да, но и жена, която беше платила. Платила беше двойно.
  • Това беше константа в живота ми, толкова сигурна, колкото изгряващото слънце и фактът, че майка ми, Диана, никога повече нямаше да се усмихне истински. Мразех Яна с всяка фибра на съществото си, с онази дълбока, изпепеляваща омраза, която само едно изоставено дете може да подхранва.
  • Колежката ми, Десислава, ми носеше кафе всеки понеделник в продължение на месец. Топло, силно, точно както го обичах, без захар, с капка мляко. Аз, Мартин, бях просто един от многото анализатори
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.