Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега е мой ред да говоря, ето я моята гледна точка за Дебора, обяви Георги
  • Новини

Сега е мой ред да говоря, ето я моята гледна точка за Дебора, обяви Георги

Иван Димитров Пешев август 9, 2023
vsdbsdbewgew.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Случаят в Стара Загора с макетния нож и Дебора Михайлова е тема номер 1 в България в последната седмица.

За първи път Георги Георгиев от Стара Загора, проговори пред медиите за случилото се.

Това стана на път към залата, където се гледа мярката му.

От самото начало той напълно отрича да е замесен.

 

Сега пред репортерите на Нова тв обяви, че никога не е заплашвал Дебора Михайлова.

„Имам малко дете, което се нуждае от моята подкрепа. Не съм се укривал и ще се явявам на всички призовки“, заяви той.

Заваляха коментари:

„Нали има телефони и социални мрежи, ако има доказателства, това се установява.“

„Срещу ръжен не се рита! Паметта на смартфоните не е като на татиуираната буца – няма мърдане!“

„Много е нахилен , забавно му е . Дано получи справедлива присъда !“

„Не бил тай,а кой -някой извънземен.Като видя дебелия край започна да плаче като госпожица.“

 

Прави впечатление, че Георги е усмихнат и сякаш е в добро настроение.

Дали е уверен, че ще бъде пуснат отново на свобода?

Има данни обаче, че Георги е пращал такива съобщения на Дебора.

Тя твърди, че го е разпознала по парфюма и брадата, макар да е бил маскиран.

„Косата ми ще порасне, белезите ще избледнеят, а Вашата подкрепа ще остане завинаги в сърцето ми!
Благодаря ви!“ , заяви преди няколко дни Дебора.

Тя получи невероятна подкрепа от хората в коментарите и по улиците на България.

Ето коментарите:

Деби ти си герой! След всичко преживяно ще бъдеш още по-силна и красива! Животът е пред теб, ще сбъднеш всичките си мечти!

На това се казва силно момиче ! Прекрасна си не се предавай и гледай само напред

Гледам коментарите и ви се чудя

Всеки втори пише , че момичето щяло да забрави за страданието си .

Хора на чужд гръб и сто тояги са малко !

Всеки може да си приказва и след ден , два хората да забравят , но само тя си знае какво и е и дали ще го забравя“

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Жeнa нa 44г: Имaм няĸoлĸo ĸpeдитa, нe мoгa дa ги въpнa, ĸaĸвo дa пpaвя? Moля зa cъвeт
Next: Георги се появи окован и ухилен до уши в съда, не е за вярване какво каза за Дебора

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.