Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега ще ви кажа всичко за случая в Стара Загора, обяви Иван Христов от Фермата
  • Новини

Сега ще ви кажа всичко за случая в Стара Загора, обяви Иван Христов от Фермата

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
feqrqrqwrasbasb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Иван Христов опита да задоволи любопитството на феновете на аграрното риалити „Фермата“, като открехна съвсем лекичко завесата.

Той направи сутрешно включване на път за там, като загатна, че предаването се снима в Пернишко.

Този сезон кастингът беше превъзходен и групата е от чисто нови участници, сподели Иван.

Екипът вече работи почти денонощно, снимките започнаха, всичко върви по план. Ще има много нови неща, изненади за феновете.

 

Хората харесват „Фермата“ точно затова, което липсва в държавата – единство, патриотизъм.

Иван засегна и така широко обсъжданата тема покрай Георги и 18-годишното момиче Дебора в Стара Загора.

За разпада, в който живеем, сме си виновни самите ние.

Ние възпитахме поколението.

От тридесет и няколко години целенасочено възпитаваме нашите деца, че човека с по-скъпата кола и с по-големите мускули има предимство.

Не си дадохме сметка, че за 30 години нашите деца ще пораснат като полицаи, прокурори, лекари, съдии, и че като сме им вкарали тази матрица в главата, те ще я приложат там където живеят.

Съдебната система в България е на дъното, тя трябва да започне от начало. Само че, проблемът не е в нея, а в нас, дълга тема.

Дай боже да намери сили да се излекува това дете, дай боже и обществото ни да бъде нетърпимо към такъв тип лица, но всъщност най-смисленото, което се случи са протестите по случая.

 

Всички 240 депутата трябва да си прекратят ваканцията, да вдигнат д*пета от шезлонга и да дойдат в парламента.

Ние сами сме си виновни за разпада, в който живеем.

Не трябва да се акцентира върху омразата към Георги, който е извършил това или върху институциите само.

Трябва първо да погледнем себе си и ясно да си отговорим, че вината е в нас.

Наши са децата, които се бият по училищните дворове, които взимат разни неща и се качват да карат, наши са тези лица или момичетата, наши, не на министър-председателя или на президента.

Така заключи темата Иван Христов, като пожела приятен ден на всички.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези пенсионери са ощетени с 800 лева на месец, от НОИ с важни новини за парите за август
Next: Напук на СЕМ: Натали Трифонова скъси още полата, даже вече е и прозрачна

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.