Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сега ще ви кажа всичко за случая в Стара Загора, обяви Иван Христов от Фермата
  • Новини

Сега ще ви кажа всичко за случая в Стара Загора, обяви Иван Христов от Фермата

Иван Димитров Пешев август 4, 2023
feqrqrqwrasbasb.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Иван Христов опита да задоволи любопитството на феновете на аграрното риалити „Фермата“, като открехна съвсем лекичко завесата.

Той направи сутрешно включване на път за там, като загатна, че предаването се снима в Пернишко.

Този сезон кастингът беше превъзходен и групата е от чисто нови участници, сподели Иван.

Екипът вече работи почти денонощно, снимките започнаха, всичко върви по план. Ще има много нови неща, изненади за феновете.

 

Хората харесват „Фермата“ точно затова, което липсва в държавата – единство, патриотизъм.

Иван засегна и така широко обсъжданата тема покрай Георги и 18-годишното момиче Дебора в Стара Загора.

За разпада, в който живеем, сме си виновни самите ние.

Ние възпитахме поколението.

От тридесет и няколко години целенасочено възпитаваме нашите деца, че човека с по-скъпата кола и с по-големите мускули има предимство.

Не си дадохме сметка, че за 30 години нашите деца ще пораснат като полицаи, прокурори, лекари, съдии, и че като сме им вкарали тази матрица в главата, те ще я приложат там където живеят.

Съдебната система в България е на дъното, тя трябва да започне от начало. Само че, проблемът не е в нея, а в нас, дълга тема.

Дай боже да намери сили да се излекува това дете, дай боже и обществото ни да бъде нетърпимо към такъв тип лица, но всъщност най-смисленото, което се случи са протестите по случая.

 

Всички 240 депутата трябва да си прекратят ваканцията, да вдигнат д*пета от шезлонга и да дойдат в парламента.

Ние сами сме си виновни за разпада, в който живеем.

Не трябва да се акцентира върху омразата към Георги, който е извършил това или върху институциите само.

Трябва първо да погледнем себе си и ясно да си отговорим, че вината е в нас.

Наши са децата, които се бият по училищните дворове, които взимат разни неща и се качват да карат, наши са тези лица или момичетата, наши, не на министър-председателя или на президента.

Така заключи темата Иван Христов, като пожела приятен ден на всички.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тези пенсионери са ощетени с 800 лева на месец, от НОИ с важни новини за парите за август
Next: Напук на СЕМ: Натали Трифонова скъси още полата, даже вече е и прозрачна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.