Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сензационно! Лидерът на Възраждане изпразни залата с речта си, Асен Василев демонстративно излезе
  • Новини

Сензационно! Лидерът на Възраждане изпразни залата с речта си, Асен Василев демонстративно излезе

Иван Димитров Пешев октомври 20, 2022
vasvuasuvausvuz.jpg

По време на пламенната реч на лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, масово депутати започнаха да напускат пленарна зала. Първи демонстративно излезе съпредседателят на ПП Асен Василев.

Кирил Петков остана на мястото си, но други депутати от от партийната група на Промяната го последваха.

Делян Пеевски и няколко депутати от ДПС също напуснаха залата, докато Костадинов говори.

Няколко народни представители от ГЕРБ и ДБ излязоха от залата и така, докато лидерът на „Възраждане“ прави изявление от трибуната, пленарната зала се почти се изпразни.

Не изпускай тези оферти:

Доволни ли сте, че за пореден път Народното събрание ще събере не народни представители, а безразборна евроатлантическа тълпа. Това каза в обръщението си към новите депутати и всички българи председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов.

Ние от „Възраждане“ няма да говорим от името на целия народ, но за добро или зло – и никой друг не може. Защото българският народ се въздържа от участие в изборите, затова никой няма как да говори от негово име.

Не знаем какви са причините повече от 61% от българите да не гласуват, но се досещаме: апатия, нихилизъм, неверие, отчаяние, униние, душевна леност и деградация. Всичко това на практика пише смъртната присъда на народа и държавата ни, допълни Костадинов предаде БГНЕС.

На фона на това, докато на няколкостотин километра от границите ни се води война, чиито икономически последици вече поглъщат целия ни континент, докато инфлацията разяжда икономиката ни, цяла седмица още несвиканото НС се занимаваше с най-важния казус в държавата ни дали днес да присъстват посланиците на Русия и Беларус.

Евроатлантическата тълпа тук, със своето инфантилно певедение тук, привежда тази присъда в действие всеки ден.

Ето защо пак питам – от тези хора ли очаквате да ви управляват добре, да са справедливи и безкористни в действията си, и да поставят българския интерес над всичко, както се заклехме всички преди малко?, попита още Костадинов.

Той прочете пред депутатите и две стихотворения на Иван Вазов.

Докато народните представители решаваха кой да бъде председател на 48-то НС, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов играеше футбол, информира България Он Еър.

„Витоша“ (Бистрица) разгроми ФК ЦСКА 1948 в мач от първенството на ветераните.

За „бистришките тигри“ освен Борисов ритаха Красимир Балъков, Кирил Котев, Ради Здравков и други.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Изстинахме! Футболист на Локомотив полетя от 17-тия етаж на блока! Почивай в мир, Максим
Next: Извънредно! Почина един от най-големите български артисти и общественици

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.