Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Сигнал: Този случай от Пловдив е много по-тежък от рязането на момичето в Стара Загора
  • Новини

Сигнал: Този случай от Пловдив е много по-тежък от рязането на момичето в Стара Загора

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
eargghfdhehr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Читателка на Plovdiv24.bg се свърза с медията ни, за да съобщи:

Здравейте! Приложено изпращам писмо, разпространено до всички отговорни институции, които биха могли да предприемат мерки за ограничаването на домашното насилие в България, като налагат адекватни наказания с цел превенция. Ще бъдем благодарни, ако медиите се самосезирате за случващото се, имайки предвид огромното влияние, което имате над българските граждани и правораздавателните органи!

Писмото 1:1

Преди няколко дни обществото ни беше потресено за пореден път път от безхаберието на институциите и от липсата на адекватни присъди, вследствие на постановените решения от правораздавателните органи на Република България.

Един насилник от град Пловдив бе освободен с условна присъда въпреки тежките телесни повреди, които нанесе на съпругата си и необратимите последици за здравето и психиката й. Абсурдно е вследствие на побоя жената да има фрактури на две ребра, отстранен далак, спукано тъпанче и множество хематоми, а това да бъде равно на условна присъда.

Липсата на ефективни присъди опорочава изначалния замисъл за превантивна цел, който е заложен в писането на текстовете на всички нормативни актове. Липсата на строги наказания оставя в обществото ни усещането за липса на справедливост, а у насилниците усещането за безнаказаност, което по никакъв начин не допринася за ограничаване на насилието, а напротив – стимулира същото, и то в непредполагаем мащаб.

Именно тези действия не просто окуражават насилниците, а ги карат да се чувстват горди от стореното и впоследствие да имат смелостта да продължат да унижават жертвите си и да благодарят за подкрепата, която са получили от близките си, а явно и от съдебните органи, имайки предвид наложеното условно наказание, и то да го правят публично в социалните мрежи.

Гореописаният случай на Симо Касабов е много по-тежък от гръмко отразения медийно случай с нарязаното момиче в Стара Загора и е показателен за абдикиралата съдебна система в Република България и безапелационен стимул за всеки насилник!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нови разкрития за зверството с Митко в Цалапица, убиецът се измъкнал на косъм в Германия
Next: Балон! Всеки иска рецептата, направиш ли я веднъж – ще я повториш

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.