Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Балон! Всеки иска рецептата, направиш ли я веднъж – ще я повториш
  • Новини

Балон! Всеки иска рецептата, направиш ли я веднъж – ще я повториш

Иван Димитров Пешев август 8, 2023
bwqbsawtgwqtwq.png

Тази вечеря изглежда много декоративна и заема първо място сред най-любимите ястия у дома. Приготвям я с удоволствие, защото знам, че семейството ми много я харесва. За първи път направих чудната Балон-вечеря преди няколко месеца, когато стари приятели ни дойдоха на гости и останаха възхитени от идеята, даже не можеха да повярват, че съм я приготвила сама!

От тогава всички, опитали това кулинарно чудо, ми звънят постоянно да ме питат за рецептата, защото са чули похвалите, че вечерята била като от ресторант със звезда Мишлен. Ето какво ви трябва, за да си приготвите и вие бомбастичната Балон-вечеря:

Продукти:

500 мл прясно мляко

2 яйца

125 мл вода

2 чаени лъжички сол

220 г брашно

малко олио за пържене

За плънката:

500 г кайма

1 глава лук

1-2 чушки

2 скилидки чесън

риган, сол, черен пипер

1 супена лъжица доматено пюре

За белия сос:

30 г масло

500 мл прясно мляко

3 супени лъжици брашно

сол

150 г кашкавал

Приготвяне:

В по-дълбок съд се изсипват млякото, което трябва да е със стайна температура, вътре се чукват яйцата, разбъркват се с тел или бъркалка, след което се добавят водата, 2 чаени лъжички сол и 220 г брашно. Разбърква се на фина, гладка и еднородна смес, която не трябва да има брашнени бучки.

Сместа трябва да е рядка като кисело мляко. Средно голяма тава се намазва с малко олио, като може да се добави и малко олио към сместа (около 1 ч.л.). С черпак загребвайте подходящо количество от сместа и печете една по една палачинки, докато изчерпите цялата смес.

Палачинките се пържат по обичайния начин, въпреки че сместа изглежда много рядка, достатъчно е да се изпържат по 1-2 минути от всяка страна. Преди всяко пържене на нова палачинка намазвайте тигана с малко олио. След изпичане подредете палачинките в чиния и ги оставете да изстинат, докато приготвите плънката.

ЗА ПЛЪНКАТА: Каймата се слага в тиган с олио да се запържи, като през това време се нарязва на ситно 1 глава лук.

Когато се изпари течността от месото, добавете лука, след което подправете на вкус със сол, черен пипер, риган, червен пипер и други подправки по ваш вкус. Нарежете чушката на тънки ивици, след което я добавете да се запържи с останалите продукти, а чесъна прекарайте през преса или го нарежете на ситно, преди да го добавите в тигана.

Когато месото смени цвета си и излишната течност се изпари, добавете 2 супени лъжици доматено пюре и разбъркайте добре, докато се смеси. Свалете съда от котлона и го оставете да изстине.

За да направите белия сос, трябва да сложите маслото в тиган и да изчакате да се разтопи на ниска температура. Добавете брашното към разтопеното масло и разбъркайте енергично с телена бъркалка или дървена лъжица, докато започне да се образува каша. Постепенно започнете да добавяте млякото към сместа и при непрекъснато бъркане направете гъста бяла каша.

Към соса добавете сол, черен пипер и индийско орехче и разбъркайте добре. Ако сосът е твърде гъст, отстранете го от котлона и добавете още малко мляко, за да се разредите. Подредете готовите съставки в тава, постлана с хартия за печене.

Подреждане: Палачинка, бял сос, кайма, палачинка, бял сос, кайма и така докато стигнете до последната палачинка, като през това време използвате каймата върху долните слоеве. Последният слой се залива с белия сос и отгоре се нарежда настърган кашкавал, който при печенето ще придаде вид на балон.

Така приготвената необичайна лазаня с палачинки се пече в предварително загрята фурна на 190 градуса за около 20 минути, докато кашкавалът хване коричка, защото съставките вече са готови за консумация.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сигнал: Този случай от Пловдив е много по-тежък от рязането на момичето в Стара Загора
Next: Край на гъбичките с един удар – домашен мехлем решава проблема завинаги

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.