Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Синоптици алармират: В цяла България днес ще е кошмар
  • Новини

Синоптици алармират: В цяла България днес ще е кошмар

Иван Димитров Пешев юли 27, 2023
shshereheghwew.png

През нощта през страната премина студен атмосферен фронт. На много места в Западна и Централна България ще има краткотрайни валежи от дъжд, гръмотевични бури и градушки.

До сутринта валежната зона достигне и източните райони.

Днес над западната половина от страната ще е слънчево. Над Източна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи от дъжд с гръмотевици. Ще има условия за градушки.

Ще духа умерен, в Дунавската равнина и Горнотракийската низина силен северозападен вятър. С него ще нахлува хладен въздух, дневните температури ще се понижат чувствително и максималните ще са между 24° и 29°, в София – около 23°.

Атмосферното налягане ще се повишава и ще е малко по-високо от средното за месеца, сочи справка в сайта на НИМХ.

Над планините облачността ще е променлива. Главно над Източна Стара планина и Странджа ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и там ще има краткотрайни валежи от дъжд и гръмотевици.

Ще духа силен и бурен северозападен вятър. Температурите чувствително ще се понижат и максималната на височина 1200 метра ще е около 15°, но 2000 метра – около 8°.

Над Черноморието ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност. На много места ще има интензивни краткотрайни валежи от дъжд, гръмотевични бури и градушки. Ще духа умерен до силен северозападен вятър. Максималните температури ще са от 25° до 28°.

Температурата на морската вода е от 13°-14° на Шабла до 26° в Бургас. Вълнението на морето ще е 1-2 бала.

Жълт код за опасно време е в сила за цялата страна за 27 юли. Предупреждението за силен вятър е в сила за цялата страна, като за областите Русе, Разград, Силистра, Търговище, Шумен, Добрич, Варна, Бургас и Ямбол кодът е и за гръмотевична активност.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Истината за живота: Всяка болка, която някой ви е причинил, ще му се върне
Next: Поклон: Почина Шиниъд О’Конър

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.