Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скандалът с великденското пътешествие на Петков в Царево се разгаря
  • Новини

Скандалът с великденското пътешествие на Петков в Царево се разгаря

Иван Димитров Пешев април 24, 2022
skdnaldaldla.jpg

В навечерието на Великден, когато хората се смиряват и се молят за Божията помощ, премиерът Кирил Петков и пиарката му Диана Дамянова са решили да ползват празника, за да разчистват партийни сметки, пише tribune.bg.

Само преди дни от пресслужбата на Петков обявиха, че той ще присъства на Великденската литургия в църквата „Свето Успение Богородично“. Претекстът за посещението именно там беше да се запознае с щетите по храма след земетресението от 11 април тази година в Черно море, което било усетено във Варна и в Бургас. Тогава стана ясно, че е имало трус с магнитуд 5 по скалата на Рихтер, но няма никакви данни за пострадали или разрушения по сгради. Не така обаче смятат от пресслужбата на Петков.

Истината обаче се разкри именно от фейсбук профила на пиарката на Петков Диана Дамянова. Самата тя написа пост, в който обвинява кмета на Царево „че е измамник или обикновен лъжец“. Само няколко часа преди да пристигането си в града, Дамянова написа напоителен пост, като според нея „кметът е присвоител, града изглежда като след война, тротоарите са разбити, а дърветата изсечени“.

Дамянова, която се хвали, че носи голямата заслуга за това Петков днес да е премиер продължава и със закани за проверки именно срещу „герберската креатура“, както Дамянова нарича кметът Георги Лапчев.

Всъщност Дамянова и Петков са поканени от семейния приятел на пиарката и виден привърженик на ПП отец Стоян Кралев. Двамата с Дамянова имат дългогодишно приятелство, което прекрасно ще обслужи Петков партийно в навечерието на Великден.

След като премиерът не успя да се внедри заради изисквания на НСО в храм „Св. Александър Невски“, пиар машината на Дамянова намери идеалната алтернатива. Освен палене на свещи и смирение, ще се разправят и с кмета на Царево. Така дори и на Великден няма да пропуснат с партийната агитация, а силно рамо ще им удари отец Стоян Кралев.

Припомняме, че преди месеци именно Кирил Петков обвини църквата, че помага за кампанията на ГЕРБ и в частност на лидера Бойко Борисов. Тогава Петков се възмути, че редица духовници подкрепят и хвалят Борисов за огромната му помощ към църквата. Тогава това според Петков беше укоримо и недопустимо да се използват Божиите храмове, но явно на Великден за премиера на ПП и четворната коалиция това не е проблем.

Хората в Царево пък дни наред се чудят кога точно са усетили земетресението и къде са щетите, които Дамянова и Петков ще инспектират.

ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бизнесмен от Дупница вдигна сватба с хеликоптер за 16-г. си бременна щерка
Next: Българи и румънци попариха хотелиерите по родното море с тези думи

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.