Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Бизнесмен от Дупница вдигна сватба с хеликоптер за 16-г. си бременна щерка
  • Новини

Бизнесмен от Дупница вдигна сватба с хеликоптер за 16-г. си бременна щерка

Иван Димитров Пешев април 24, 2022
shtekrkarkakr.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Строителният предприемач от Дупница Ангел Георгиев със съпругата си Соня вдигнаха пищна сватба с 350 гости на единствената си дъщеря Теменужка, като ангажираха хеликоптер за младоженците, лимузина за сватовете и македонски оркестър, пише struma.bg.

Сватбата, състояла се миналия петък, дълго време бе тема на разговор в Дупница.

Бабата на Теменужка, на която е кръстена булката, е позната в цяла Дупница с разносна търговия на дрехи, а близките й я наричат „Подвижен бутик”.

„Щастлив съм! Ожених единствената си дъщеря. С майка й създадохме семейство, когато бяхме на по 18 г. Оттогава започнах работа в строителството и събирах пари за детето си. Да има, ако иска да учи, или за сватба, като се ожени. При нас, ромите, традициите са такива – да се женим млади. Със зетя Митко се запознали в интернет преди 1 г. Харесаха се и започнаха да се срещат. Дъщеря ми е на 16 години, бременна в 4-и месец, ще ставам дядо.

Исках сватбата на дъщеря ми да бъде пищна и запомняща се… Това беше мечтата ми, откакто тя се роди, и я осъществих. Наех хеликоптер за около 2000 лв. Младите пристигнаха с него от Самоков до летището край Сапарева баня. Там ги чакаше почти цялата рода.

На слизане от хеликоптера по идея на собственика на ресторанта, където правихме сватбата – Стефан Манов, сложиха червен килим и по него минаха младоженците. Той направи подарък на младите, като ни осигури неговата лимузина и с нея ходихме до Самоков да вземем сватовете за сватбата”, разказа бащата на булката Ангел Георгиев, щастлив от събитието, и продължи: „Поканих оркестър от Северна Македония да весели гостите на сватбата.

Получи се запомнящ се празник, за който ще се говори дълго. Имахме гости от цяла България, роднини, доволни клиенти от Разлог и Сандански. Някои от гостите на тържеството пристигнаха от чужбина – Австрия, Германия, Италия… Гостите дариха предимно пликове с пари на младоженците, с които да започнат живота си.

Младите планират с част от събраните пари да отидат на круиз, но след като се роди бебето, тогава ще пътуват на меден месец”, добави той.

Вуйчото Захари и вуйната Наталия дариха най-много пари на младото семейство

Младоженецът Митко Тодоров е от богата фамилия от Самоков. Бизнесът на родителите му Борис и Елена Тодорови е за изработка на метални огради и конструкции.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Кауфланд пак се издъниха? Клиенти: Отврат е!
Next: Скандалът с великденското пътешествие на Петков в Царево се разгаря

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.