Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Кауфланд пак се издъниха? Клиенти: Отврат е!
  • Новини

Кауфланд пак се издъниха? Клиенти: Отврат е!

Иван Димитров Пешев април 24, 2022
kauflaldandanda.jpg

Днес в Кауфланд поне е сложена стъклена преграда вляво и сега варено-пушените продукти не се докосват с месото, но пък има един интимен контакт между готовите за консумация продукти и суровите наденици. По принцип те също трябва да са отделени…

Кой точно е магазинът не е от значение, защото такива подобни малки на пръв поглед детайли показват самата политика на веригата по отношение качество и безопасност на храните. Проблемът не е локален и не са виновни служители, а самата водена политика

Спомнете си как преди 11 години цяла Европа бе парализирана от едни заразени кълнове. Преди Великден цели партиди шоколад със салмонела бяха изтеглени. А тук си мажем храната с флуиди от сурови месни продукти„.

Това се казва в публикация в социалната мрежа Фейсбук заедно със снимката, която ви показваме. От кой точно обект на „Кауфланд“ е въпросният щанд – не става ясно, но със сигурност текстът предизвика вниманието на потребителите.

Ето коментарите им:

– „Колко трябва да ти е акъла, като го видиш това, да си купиш“;

– „Добре де, защо всъщност разположението е такова? Защо готов за консумация продукт е между сурови меса? Толкова ли е трудно да се групират по предназначение?“;

– „Сурово месо или риба не се държи до обработено/приготвено месо, защото бързо се разваля приготвеното заради бактерии от суровото. Нарича се Cross Contamination“;

– „Споко. Те и така ги носят от склада до магазините. Едно връз друго на пале всичко-зеленчуци, меса и т.н.….и не само те“;

– „Преди време ми се случи да пазарувам в последните 15 минути на един определен супермаркет и съм застанал на частта от дългата витрина, където са готови, непакетирани салати. Движа се отдясно наляво по различните секции на една дълга витринта – месо, салами, салати, готвено, сирена. От другия край на витрината в посока към мен се придвижва служителка, чистеща витрините. Осъзнавам, че пръска течност от спрей-бутилка без етикет, точно след като си поръчах да ми пакетират салати, чиято витрина току-що е изчистила.

Забелязвам и, че половината от изпръсканото „каца“ директно върху продуктите на витрината, но, нали, „невинен до доказване на противното“ – минава ми мисълта, че може да са хипер-мега-гига „био“ и да е просто разтвор на лимон и оцет, все пак пада върху всяка една храна и на никого не му прави впечатление, съответно питам с възможно най-учтив тон: „Извинявайте, какво използвате за почистване? Няма етикет на бутилката“ и получавам отговор: „Аааа, най-обикновен Медикс, ама чисти много хубаво“. Отвръщам: „Но то пада директно върху салатите?!“, на което отговорът беше „Ааа, няма проблем, няма проблем“ и охраната я повика надалеч с „ела да те питам за онова днеска“;

– „С един чифт ръкавици се пипа всичко и то цял ден! Всичко месно навсякъде има прекалено много сол, включително и сирената!“;

– „Най-забавното е, че масата примати не виждат проблем. До колкото си спомням една служителка от голям магазин загуби нероденото си дете, защото беше консумирала някакво сирене, което имаше бактерии, вероятно точно заради лошо съхранение. Ама Ганьовеца само се смее…“.

Коментарите оставяме на вас, нашите верни читатели.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Правителствените линии пламнаха, сега играта загрубя: Отвлякоха почетния консул на България
Next: Бизнесмен от Дупница вдигна сватба с хеликоптер за 16-г. си бременна щерка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.