Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скъпо, скъпо, но си е на сметка: Нашенци отидоха на пазара в Одрин и онемяха
  • Новини

Скъпо, скъпо, но си е на сметка: Нашенци отидоха на пазара в Одрин и онемяха

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2024
fdsvdskfbkgfkbkbgf.png

„Не е като преди, има голямо увеличение на цените. Но пък си е добре пазаруването в Одрин. 

В момента положението е: Скъпо, скъпо, но си е на сметка“, споделя Бейхан Али, който е дошъл в крайграничния град, за да купи лекарства за домашните животни и оградна мрежа.

 

На въпрос кое е новото за нашенското пазаруване в Одрин, той казва, че все повече румънци идват за алъш-вериш и „купуват в промишлени количества“.

На границата се забелязват доста автобуси и микробуси, натоварени с денкове и сакове, уточнява 24rodopi.com.

„Вероятно за румънците в момента е по-изгодно. За нас е комбинацията от приятна разходка и намиране на това, което ти трябва.

Едно време се купуваше всичко заради евтинията, дори неща, които не ти трябват. Сега харчим разумно, хапваме нещо вкусно и се прибираме я със сирене, я със зехтин, я с риба. А риба и алтъни има бол“, допълва кърджалиецът и вади телефона си да снима доволен от живота мъж, който играе кючек на търговската улица.

Нашенци и турци го снимат, възнаграждавайки го с усмивки. Зурна и тъпан грабват вниманието на местни и туристи пред един от банковите офиси в центъра на града.

А как протича един пазарен ден в Одрин/Edirne вижте във видеото:

Не се отчайвайте, още го има, но е с нова локация

Ако сте отишли до Одрин специално за Синия пазар в събота, но не сте го открили на обичайното му място – зад мол Марги Аутлет, не се отчайвайте! Той не е заличен, а е с друга локация поради изграждане на ново закрито пространство.

От няколко месеца съботният пазар се намира на около 150 метра от същия търговски център в района преди хипермаркет Мигрос.

Мястото е отново толкова колоритно – закритите с чаршафи сергии, предлагащи всичко от А до Я. Само от пиле мляко липсва.

Влогърът Денис Алексиев показва в ютуб канала си “MERDYEN TV” какво и на какви цени може да намерите там. Докато обикаляте между „кал-мал-вода-всичко“ може да си закупите три броя боксерки за 15 лв. Calvin Klein „гащи“ струват 15 лева, а комплект анцузи са 850 лири. В момента, заради края на сезона, имало промоция. Дори ако сте нахални, може да накарате да намалят цената. Търговците са готови на всякакви пазарлъци, а и говорят български език. От пазара може да си закупите не само дрехи или вещи за дома, но и хранителни продукти – баклава, сирене, маслини – каквото пожелаете. Ако сте гладни, може да хапнете и гюзлеме. А докато чакате лелката да ви го приготви, може да си напазарувате и зеленчуци.

 

Синият пазар или т.нар. Съботен пазар зад Марги аутлет е изграден и функционира от 1995 година, съобщават турските медии. Заради големия интерес от местни и чужденци Община Едирне е решила да модернизира пространството. В момента на същото място се строи нов модерен закрит пазар, чиято площ е 5800 кв.м. Постройката ще е устойчива срещу земетресения.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прецакаха Зомбори в Капките! Зрителите са бесни и заплашват с бойкот
Next: Световен гигант прави фабрика в този български град, търси 110 души за работа

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.