Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скъпо, скъпо, но си е на сметка: Нашенци отидоха на пазара в Одрин и онемяха
  • Новини

Скъпо, скъпо, но си е на сметка: Нашенци отидоха на пазара в Одрин и онемяха

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2024
fdsvdskfbkgfkbkbgf.png

„Не е като преди, има голямо увеличение на цените. Но пък си е добре пазаруването в Одрин. 

В момента положението е: Скъпо, скъпо, но си е на сметка“, споделя Бейхан Али, който е дошъл в крайграничния град, за да купи лекарства за домашните животни и оградна мрежа.

 

На въпрос кое е новото за нашенското пазаруване в Одрин, той казва, че все повече румънци идват за алъш-вериш и „купуват в промишлени количества“.

На границата се забелязват доста автобуси и микробуси, натоварени с денкове и сакове, уточнява 24rodopi.com.

„Вероятно за румънците в момента е по-изгодно. За нас е комбинацията от приятна разходка и намиране на това, което ти трябва.

Едно време се купуваше всичко заради евтинията, дори неща, които не ти трябват. Сега харчим разумно, хапваме нещо вкусно и се прибираме я със сирене, я със зехтин, я с риба. А риба и алтъни има бол“, допълва кърджалиецът и вади телефона си да снима доволен от живота мъж, който играе кючек на търговската улица.

Нашенци и турци го снимат, възнаграждавайки го с усмивки. Зурна и тъпан грабват вниманието на местни и туристи пред един от банковите офиси в центъра на града.

А как протича един пазарен ден в Одрин/Edirne вижте във видеото:

Не се отчайвайте, още го има, но е с нова локация

Ако сте отишли до Одрин специално за Синия пазар в събота, но не сте го открили на обичайното му място – зад мол Марги Аутлет, не се отчайвайте! Той не е заличен, а е с друга локация поради изграждане на ново закрито пространство.

От няколко месеца съботният пазар се намира на около 150 метра от същия търговски център в района преди хипермаркет Мигрос.

Мястото е отново толкова колоритно – закритите с чаршафи сергии, предлагащи всичко от А до Я. Само от пиле мляко липсва.

Влогърът Денис Алексиев показва в ютуб канала си “MERDYEN TV” какво и на какви цени може да намерите там. Докато обикаляте между „кал-мал-вода-всичко“ може да си закупите три броя боксерки за 15 лв. Calvin Klein „гащи“ струват 15 лева, а комплект анцузи са 850 лири. В момента, заради края на сезона, имало промоция. Дори ако сте нахални, може да накарате да намалят цената. Търговците са готови на всякакви пазарлъци, а и говорят български език. От пазара може да си закупите не само дрехи или вещи за дома, но и хранителни продукти – баклава, сирене, маслини – каквото пожелаете. Ако сте гладни, може да хапнете и гюзлеме. А докато чакате лелката да ви го приготви, може да си напазарувате и зеленчуци.

 

Синият пазар или т.нар. Съботен пазар зад Марги аутлет е изграден и функционира от 1995 година, съобщават турските медии. Заради големия интерес от местни и чужденци Община Едирне е решила да модернизира пространството. В момента на същото място се строи нов модерен закрит пазар, чиято площ е 5800 кв.м. Постройката ще е устойчива срещу земетресения.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прецакаха Зомбори в Капките! Зрителите са бесни и заплашват с бойкот
Next: Световен гигант прави фабрика в този български град, търси 110 души за работа

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.