Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Скъпо, скъпо, но си е на сметка: Нашенци отидоха на пазара в Одрин и онемяха
  • Новини

Скъпо, скъпо, но си е на сметка: Нашенци отидоха на пазара в Одрин и онемяха

Иван Димитров Пешев февруари 28, 2024
fdsvdskfbkgfkbkbgf.png

„Не е като преди, има голямо увеличение на цените. Но пък си е добре пазаруването в Одрин. 

В момента положението е: Скъпо, скъпо, но си е на сметка“, споделя Бейхан Али, който е дошъл в крайграничния град, за да купи лекарства за домашните животни и оградна мрежа.

 

На въпрос кое е новото за нашенското пазаруване в Одрин, той казва, че все повече румънци идват за алъш-вериш и „купуват в промишлени количества“.

На границата се забелязват доста автобуси и микробуси, натоварени с денкове и сакове, уточнява 24rodopi.com.

„Вероятно за румънците в момента е по-изгодно. За нас е комбинацията от приятна разходка и намиране на това, което ти трябва.

Едно време се купуваше всичко заради евтинията, дори неща, които не ти трябват. Сега харчим разумно, хапваме нещо вкусно и се прибираме я със сирене, я със зехтин, я с риба. А риба и алтъни има бол“, допълва кърджалиецът и вади телефона си да снима доволен от живота мъж, който играе кючек на търговската улица.

Нашенци и турци го снимат, възнаграждавайки го с усмивки. Зурна и тъпан грабват вниманието на местни и туристи пред един от банковите офиси в центъра на града.

А как протича един пазарен ден в Одрин/Edirne вижте във видеото:

Не се отчайвайте, още го има, но е с нова локация

Ако сте отишли до Одрин специално за Синия пазар в събота, но не сте го открили на обичайното му място – зад мол Марги Аутлет, не се отчайвайте! Той не е заличен, а е с друга локация поради изграждане на ново закрито пространство.

От няколко месеца съботният пазар се намира на около 150 метра от същия търговски център в района преди хипермаркет Мигрос.

Мястото е отново толкова колоритно – закритите с чаршафи сергии, предлагащи всичко от А до Я. Само от пиле мляко липсва.

Влогърът Денис Алексиев показва в ютуб канала си “MERDYEN TV” какво и на какви цени може да намерите там. Докато обикаляте между „кал-мал-вода-всичко“ може да си закупите три броя боксерки за 15 лв. Calvin Klein „гащи“ струват 15 лева, а комплект анцузи са 850 лири. В момента, заради края на сезона, имало промоция. Дори ако сте нахални, може да накарате да намалят цената. Търговците са готови на всякакви пазарлъци, а и говорят български език. От пазара може да си закупите не само дрехи или вещи за дома, но и хранителни продукти – баклава, сирене, маслини – каквото пожелаете. Ако сте гладни, може да хапнете и гюзлеме. А докато чакате лелката да ви го приготви, може да си напазарувате и зеленчуци.

 

Синият пазар или т.нар. Съботен пазар зад Марги аутлет е изграден и функционира от 1995 година, съобщават турските медии. Заради големия интерес от местни и чужденци Община Едирне е решила да модернизира пространството. В момента на същото място се строи нов модерен закрит пазар, чиято площ е 5800 кв.м. Постройката ще е устойчива срещу земетресения.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Прецакаха Зомбори в Капките! Зрителите са бесни и заплашват с бойкот
Next: Световен гигант прави фабрика в този български град, търси 110 души за работа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.