Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Слави Трифонов с коментар по повод събитията от вчера: след снощи, светът вече не е същият
  • Без категория

Слави Трифонов с коментар по повод събитията от вчера: след снощи, светът вече не е същият

Иван Димитров Пешев март 2, 2025
Screenshot_4

Снощният разговор в Белия дом между Президента Тръмп, вицепрезидента Джей Ди Ванс и президента Зеленски накара целия свят да си задава въпроси, а всички политици, които носят сериозна отговорност за решенията си, да се чудят каква позиция да заемат.

Така е — съжалявам за клишето, но след снощи, светът май вече не е същият. Това написа Слави Трифонов в профила си във фейсбук по повод вчерашната среща между президента на САЩ Тръмп и вицепрезидента Джей ди Ванс с Володимир Зеленски.

„Даже, ако трябва да бъда точен, той не е същият, откакто Тръмп беше избран повторно, но май някои хора едва снощи го осъзнаха“, коментира още той.

Ето и целия пост:

„Има война, която се води на 400 километра от нас, и тя трябва да спре. Усилията на всички хора, които имат възможност да повлияят на това, трябва да са насочени именно към едно — войната да спре. А и я си помислете, какъв е другият вариант? Тя да продължи? Как?

Единият от участниците има ядрено оръжие и може да унищожи целия свят. Много е лесно отстрани да викаш на Украйна: „Давай! Ние сме с теб“. От друга страна, ние никога няма да пратим български войници в Украйна. Наистина, да си лицемерен в ситуация, в която умират толкова много хора, е толкова долно.

Реалността вече е друга и, от всички изказвания, които видях днес, реално, практично, богоугодно и национално е мнението на Президента Радев. Без лицемерие, последователно и като войн, който знае какво е ежедневно да рискуваш живота си, Президентът Радев изказва позицията, която споделям и аз.

Continue Reading

Previous: Алтън милинки: Туркините взеха от нас рецептата и я подобриха! Вижте за какво чудо от тесто става въпрос
Next: Бисер на Хампарцумян смая зрителите на БТВ

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
  • В топла есенна утрин улицата пред дома на Мария гъмжеше от хора, цветя и музика. Дворът беше украсен с бугенвилии и хартиени знаменца, а над масите се носеше аромат на домашна храна, на печени подправки и сладост, която караше човек да си спомни детството.
  • Синът ми ме погледна без много топлина и каза:
  • Голямото фоайе на търговския център Аврора блестеше като дворец. Светлините се плъзгаха по мрамора, сякаш някой беше разлял течен златист блясък, а хората се движеха с онзи бавен самоуверен ритъм на богати посетители, които никога не бързат, защото времето сякаш им принадлежи.
  • Даниел се прибра, както винаги, с тежест в раменете и прах от чужди тревоги по униформата. Не беше само умората от двойната смяна. Беше онова усещане, че докато той пази чуждите врати, неговата собствена врата всеки ден се държи на една-единствена панта.
  • Имам четиринадесетгодишна дъщеря и за първи път в живота си се уча какво означава да стоиш на ръба между доверието и страха.
  • Влязох по-рано от работа с усещането, че денят още ме държи за гърлото. Якето ми беше на гърба, ключовете още в ръката, а мислите ми се блъскаха една в друга като недовършени обещания.
  • Чакалнята беше прекалено светла и плашещо тиха.
  • Лая притисна лицето си в якето ми, сякаш можеше да се скрие в плата и да изчезне от света. Вятърът се промъкваше през шевовете, бодеше ни по врата и по ръцете, а аз се преструвах, че не го усещам, защото детето ми гледаше очите ми и търсеше в тях нещо, което отдавна не бях сигурна, че притежавам.
  • Джулиан стоеше над списъка с покани така, сякаш държеше съдбата в ръцете си.
  • Тя ми се изсмя и ми каза, че дори да се родя отново, никога няма да мога да си позволя този костюм.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато синът ми се ожени, не споменах, че съм наследила ранчото на съпруга си. Слава Богу, че не го направих.
  • Бях сама, седях на килима и пробвах булчинските си обувки пред огледалото. Роклята висеше наблизо в бялата си чанта за дрехи, като чисто и тихо обещание. След по-малко от две седмици щях да се омъжа за Даниел, мъжът, когото мислех, че познавам по-добре от всеки друг.
  • Миризмата на улицата влезе преди него. Когато прекоси стъклената врата, тишината в магазина беше абсолютна.
  • Съпругът ми Хавиер ме целуна по челото и го направи така, сякаш целият свят е подреден. Сякаш няма скрити чекмеджета. Сякаш няма заключени стаи в една къща, която уж познавам.
  • Когато отворих вратата на спалнята онази нощ, последното нещо, което очаквах, беше да открия живота си разбит върху собствените ни чаршафи.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.