Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Служител на банка е присвоил половин милион лв. Предишният случай е на трупчета от 6 години
  • Новини

Служител на банка е присвоил половин милион лв. Предишният случай е на трупчета от 6 години

Иван Димитров Пешев август 12, 2023
gfhfghtttt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Екипът на BIRD успя да идентифицира 25-годишния Даниел Ивов Игнатов, обвинен в присвояването на половин милион лева от клиенти, като служител на “УниКредит Булбанк”.

Той се представя именно като мениджър бизнес клиенти на банката.

От профила му в LinkedIn се вижда, че Игнатов заема тази позиция от октомври 2022 г. и че от 2021 г. има придобита бакалавърска специалност “Финанси” от УНСС.

Преди това той е бил консултант частни клиенти, а работи в банката от октомври 2019 г. (още като студент). Профилът му в социалната мрежа Фейсбук показва, че е родом от Хасково.

На 3 август 2023 г. МВР съобщи, че столични полицаи са задържали 25-годишен мъж – банков служител, неправомерно присвоил голяма сума пари от клиенти на банката. Той попълвал собственоръчно платежни нареждания от името на клиентите, след което прехвърлял сумите в различни сметки, до които имал достъп.

Мъжът е задържан преди да напусне страната. Софийският градски съд (СГС) определи най-тежката мярка “задържане под стража”.

Тогава се разбира, че обвиненият служител се казва Даниел Игнатов – мениджър бизнес клиенти на банката. Ако бъде признат за виновен служителят може да получи присъда “лишаване от свобода” от 10 до 20 години.

През 2017 г. над 3,8 милиона лв. са откраднати от сметките на бившия български футболен национал Мартин Петров. Личният му банкер в “УниКредит Булбанк” Ирина Чавдарова Аткова го заблуждава, че все още е служител на банката и отмъква сумата.

Тя успява да избяга от правосъдието и се укрива в чужбина. Мартин Петров завежда дело срещу банката, но освен че, парите ги няма, документите – също.

Документите за над 450 банкови операции липсват – част от тях са унищожени, други са иззети от прокуратурата. Преписка № 26581/2017 на Софийска градска прокуратура (СГП) е “на трупчета” и вече 6 години блокира делото, заведено от футболния национал.

BIRD потърси за коментар “УниКредит Булбанк” с въпроси за задържания банков служител Даниел Игнатов. Изпратихме запитване по електронна поща до PR-екипа, с когото е имало комуникация и по други поводи, но до редакционното приключване на статията не получихме отговор.

Остава да разберем има ли замесени и други служители на банката и само това ли е сумата на присвоените средства от сметките на бизнес клиенти на банката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Как може БНТ да пуска Под прикритие след Дебора?
Next: Един от най-известните българи остана без пукнат лев, оплака се, че няма пари дори за хляб

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.