Героите в днешната история са двама млади хора на около 30 години. Срещата им е случайна – на улицата, след като единият е спрял колата, която кара, до един невзрачно облечен мъж с вълнена шапчица на главата и дълга метла в ръцете, с която в момента чисти улицата.
Младият мъж в колата изглежда масивен, с широко лице и самонадеяно изражение. Той очевидно е добър физиономист, тъй като разпознава в „чистача“ на улицата свой съученик от последния гимназиален клас, известен като награден със златен медал отличник!
След няколко минути той също е разпознат от мъжът с метлата като повтарящ 11 клас съученик поради слаб успех!Познали се, двамата оживено разговарят, припомняйки си случки в училище отпреди десетина години и сърдечно се здрависват.
Нещо гризе обаче двойкаджията, който се чувства в момента далеч по-успял в живота в сравнение с неговия съученик – отличник, облечен в работни дрехи и чистещ улицата. И той направо го пита с нескрито превъзходство: „Как я докара дотам, че да станеш уличен чистач?!“
Не изпускай тези оферти:
Отговорът е обаче е изненадващ: отличникът просто почиства уличното пространство пред дома си, защото жената, която се грижи да това, е болна!
Съученикът в колата гледа със страхопочитание домът на „отличника“ – това е една съвременна, построена в ориенталки вид двуетажна постройка, скрита зад високата арка в стените с впечатляващи орнаменти по нея!
Самодоволното изражение се сменя със завистливо, още повече, че проведеният от него разговор по GSM показва, че достижението му в живота е – шофьор на големец, обслужващ и неговото семейство… Несъмнено, „отличникът“ с труда и таланта си е постигнал големи успехи и е станал богат! „Знаеш вече къде живея – ела да се видим“ – кани той своя съученик – шофьор. Ще дойде ли обаче последният?…Може само да гадаем…
Как да познаете истинския приятел – ПРИТЧА
Млад мъж вечно спорел с баща си:
– И аз имам истински приятели, като твоя съученик, за когото казваш, че вярваш винаги и за всичко. Имам даже не само един! Много са!
Баща му обаче твърдял:
– Няма как да имаш много истински приятели. В живота си срещаш един или двама такива. Не повече.
С всеки следващ път синът спорел все по-ожесточено, все повече се палил.
Един ден бащата предложил да направят малка „проверка“, за да разбере синът му истински ли са неговите приятели или не. Двамата заклали една овца, напъхали я в чувал и го завързали. Кръвта скоро попила през плата. Изглеждало така, сякаш в чувала имало труп на човек.
– Сега, момчето ми, върви и почукай на вратите на своите приятели.
Младият мъж така и направил. Чакало го обаче голямо разочарование. Щом приятели му зърнели окървавения чувал, затръшвали с някакво извинение вратата под носа му, без да го оставят да каже и една дума. Сцената се повтаряла на прага на всеки дом, на който почукал. Накрая синът се прибрал уморен и съкрушен. Явно нямал истински приятели…
– Тате, оказа се прав. Човек не може да разчита на никого. Нито ти, нито аз… Сам се раждаш и сам си оставаш до края… Няма истинско приятелство…
– Не, момчето ми, не си прав. Върви сега при моя приятел и виж там какво те чака.
Младият мъж нарамил чувала и с бавна походка тръгнал към дома на бащиния приятел. Бил сигурен, че и тук го чака разочарование. Просто явно така бил устроен светът…
Стигнал пред къщата и почукал на вратата. Приятелят на баща му отворил, видял чувала, не казал нищо, грабнал го, занесъл го в двора зад къщата, изкопал яма, поставил в нея чувала и я засипал с пръст. И за да не личи, че скоро е копано, засадил лехички с лук…
Синът нямал търпение да се прибере и да съобщи радостната новина на бащата си.
– Тате, тате, има истински приятели на този свят! Ти имаш такъв! Истински верен приятел!
– Не бързай, момчето ми, не бързай. Отиди отново у тях след няколко дни. Намери повод да се скараш с него, оскърби го и му удари два шамара. Тогава наистина ще изпитаме приятелството му…
Минали три-четири дни и синът отишъл на гости у бащиния си приятел. Говорели за общи неща, когато младият мъж намерил повод да се ядоса, започнал да оскърбява домакина и дори му зашлевил два шамара.
Възрастният мъж му го погледнал и казал:
– Иди кажи на баща си, че не се отказвам от лехите с лука заради две плесници…
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: